Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
сряда, 24 юни, 2026
  • Вход
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

Нагласите към учене през целия живот в България

Kmeta.bg от Kmeta.bg
февруари 13, 2026
в Образование от A до #
Време за четене: ~ 1 мин.
7 1
0
photomix image 16
9
СПОДЕЛЯНИЯ
Сподели във Facebook

Учението е фундаментална част от човешкото битие. Поговорката „човек се учи цял живот“, макар и банална, има дълбок смисъл. Първо се учим да четем и пишем, а с навлизането в годните ни на зрялост се учим как да взаимодействаме със света и да се приспособяваме към околните и природната среда. Въпреки нарастващото значение на ученето през целия живот за икономическата конкурентоспособност, социалното включване и индивидуалната реализация, участието на възрастните в България остава относително ниско в сравнение с други държави от Европейския съюз. Това поражда въпроса защо и при какви условия възрастните в България учат и по какви причини значителна част от тях остават извън този процес. Темата дискутира Елеонора Добрева, стажант в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Българите участват в обучение поради различни причини, обусловени от техните индивидуални обстоятелства, потребности и стремежи – както професионални (кариерно развитие, изисквания на работодателя, смяна на професията), така и лични, свързани със самоусъвършенстване. В същото време значителна част от българското население не се включва в обучение поради съчетание от структурни бариери и вкоренени нагласи, като липса на време, финансови ограничения, ограничен достъп до възможности за учене или нисък интерес себеусъвършенстване. Особено проблематичен остава фактът, че групите, които биха извлекли най-голяма полза от обучението, често са сред най-слабо участващите и най-трудно достижимите за съществуващите политики и мерки за подкрепа. България се отличава с най-висок дял на т.нар. дезангажирани възрастни – група, характеризираща се не толкова с външни ограничения, колкото с ниска мотивация и заявено нежелание за участие в образование или обучение. В сравнение с Португалия например, където здравословните фактори играят ключов фактор, в българския контекст доминира комбинация от финансови ограничения, липса на време и най-вече – ниска възприемана стойност на ученето.

В доклада на OECD от 2026 г. е направено профилиране на възрастните учащи и неучастващи, което ясно показва, че основният проблем в България не е липсата на достъп, а липсата на мотивация. Сред неучастващите доминира профилът „Дезангажирани възрастни“ (72%), характеризиращ се с изключително ниска мотивация и отсъствие на отчетени значими бариери, което подсказва  за съществуваща нагласа за отказ от участие и ниска възприемана стойност на ученето. Значително по-малък е профилът „Неучастващи, ограничени от бариери“ (7%), при който има интерес към учене, но участието е възпрепятствано от конкретни ограничения като време, цена, семейни ангажименти и липса на подходящи възможности. Сред участващите в обучение се открояват четири различни профила, което показва, че активното участие не винаги е резултат от вътрешна мотивация. Профилът „Немотивирани, но задължени“ (7%) включва лица, участващи по външни изисквания (нормативни или от работодател) и с ниска ангажираност и ограничен потенциал за устойчиво учене. „Кариерно ориентираните учащи“ (6%) възприемат обучението прагматично като средство за професионално развитие, докато по-силно вътрешно мотивираните профили са по-малки като дял – „Търсещи удостоверения“ (5%) и „Много мотивирани учащи“ (3%) – но именно те показват как изглежда устойчивото и смислено участие в учене през целия живот.

В България централното предизвикателство остава масовата нагласа за дезангажираност, а не отсъствието на възможности за обучение. В сравнение с Финландия, Ирландия и Португалия България се откроява с изключително ниско участие на възрастните в учене през целия живот – едва 21%, спрямо 53% във Финландия, 55% в Ирландия и 44% в Португалия. Дори сред участващите България показва най-слаб вътрешен стимул за продължаващо учене – само 4% са мотивирани да учат повече, при 13% във Финландия, 20% в Ирландия и 25% в Португалия. Докато в България ниското участие в ученето през целия живот се обяснява предимно с дезангажираност, в останалите разглеждани държави доминират различни типове преходни ограничения. В Португалия основното възпрепятствие е комбинацията от умерени структурни бариери – натоварен график, семейни ангажименти и разходи, във Финландия по-ниското участие се свързва главно с времеви и финансови ограничения при разкрита готовност за учене, както и с лични житейски фактори, а не с отхвърляне на самата ценност на ученето.

Тези различия ясно показват, че прилагането на универсални политики за обучение на възрастни е недостатъчно. За България това означава необходимост от политики, които не само намаляват структурните бариери, но и целенасочено изграждат култура на учене през целия живот, утвърждаване на ученето като социална ценност и възприемането му като част от личната идентичност. На първо място е необходимо засилване на образователното и кариерното ориентиране, особено за възрастни с ниска увереност и ограничен предишен опит, така че да се изяснят смисълът, целите и ползите от ученето. Паралелно с това следва да се развиват кратки и модулни форми на обучение с нисък праг за включване, които намаляват усещането за риск и служат като първа стъпка към повторно участие.

Увеличаването на участието няма да бъде устойчиво без фокус върху качеството на преживяването в процеса на обучение – методите на преподаване, подкрепящата среда и усещането за личен напредък. Съществено значение има и системното показване на реалните професионални, социални и лични ползи от ученето, тъй като липсата на видима възвръщаемост подкопава доверието в него. В този контекст признаването на неформално и самостоятелно придобити умения може да повиши мотивацията на възрастни, които вече учат извън формалната система.

По-ефективни резултати могат да се постигнат чрез работа с местни общности, работни колективи и социални мрежи, където ученето се утвърждава като споделена практика. Работодателите следва да бъдат насърчавани да играят подкрепяща, а не само задължаваща роля, свързвайки обучението с развитие – както в някои големи индустриални предприятия където изучаването на немски език, което е безплатно, е свързано с повишаване на работната позиция. Всички тези мерки изискват дългосрочен, последователен подход и дизайн на политики, основан на различните типове учащи и неучастващи, за да се създадат устойчиви условия за учене през целия живот.

Тагове: ИПИобразованиетопученеучене през целия живот
Предишна Статия

Празнуват всички с имена, значещи “добра дума” и “живот”

Следваща Статия

Донка Михайлова: Ще посрещнем Лора Христова с ново трасе за летен биатлон

Свързани Статии

Златни и сребърни медали за България на олимпиада по математика
Образование от A до #

Златни и сребърни медали за България на олимпиада по математика

юни 22, 2026
111
Реформата за намаляване на професиите в образованието
Образование от A до #

40 общини с под Среден (3) на матурата по БЕЛ

юни 22, 2026
114
Ученик от Ямбол стана първи на европейско състезание за най-добър млад автомеханик
Образование от A до #

Ученик от Ямбол стана първи на европейско състезание за най-добър млад автомеханик

юни 22, 2026
106
Наши ученици спечелиха 4 медала от Европейската олимпиада по физика
Образование от A до #

Наши ученици спечелиха 4 медала от Европейската олимпиада по физика

юни 19, 2026
109
След 58 години: Сградата на общежитието на Спортното училище в Стара Загора е основно ремонтирана
Образование от A до #

След 58 години: Сградата на общежитието на Спортното училище в Стара Загора е основно ремонтирана

юни 18, 2026
113
Публикуваха четвъртото класиране за прием в 8. клас
Образование от A до #

“Арменци” на Яворов мъчи десетокласниците

юни 17, 2026
117
Следваща Статия
Общините в капана на държавния бюджет

Донка Михайлова: Ще посрещнем Лора Христова с ново трасе за летен биатлон

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Кое е най-голямото предизвикателство пред новата власт?

Реклама

Последни новини

Amazon връща повече вода на общностите в Индия, отколкото консумира

Amazon връща повече вода на общностите в Индия, отколкото консумира

юни 24, 2026
Вечерни новини: Бюджет 2026 с близо 6% дефицит; Винетките поскъпват с 30%

Вечерни новини: Бюджет 2026 с близо 6% дефицит; Винетките поскъпват с 30%

юни 24, 2026

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Кмета БГ

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2026 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола?

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Гледна точка
  • Кмет на годината 2025
  • COREJIO