Близо 57 000 първокласници ще чуят за първи път училищния звънец. Новата 2025/2026 учебна година започва днес в над 2300 училища в страната, в клас ще влязат общо над 716 00 ученици.
“И в момента продължава записването на първокласниците, защото работи т.нар. Механизъм за обхват на децата в образователната система. Има деца, които още не са записани. Затова очакваме около 57 000 да бъдат първокласниците през новата 2025/2026 учебна година. Това е по-малко от предходните години, но е проекция на общите демографски тенденции”, каза вчера министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, цитиран от БТА.
В детските градини и в училищата ще работят над 95 500 педагогически специалисти, като от тях в училища са около 74 000, а в детски градини – около 20 000.
Новата учебна година започна на 1 септември и в 405 български неделни училища в 43 държави на шест континента, припомниха от МОН.
Ремонтите в училищата
“През тази година се правят повече ремонти през лятото и близо 1500 училища и детски градини бяха обект на ремонтни дейности, защото имахме повече средства. Във всички училища се реализират проектите за изграждане на съвременна STEM среда – това са т.нар. STEM центрове, кабинетите по природни науки, обособени в един цялостен комплекс”, каза министър Вълчев пред БНР.
Той съобщи, че по Плана за възстановяване и устойчивост в 50 училища се прави цялостен ремонт. Студентски и ученически общежития се ремонтират също. Имаме и програма за строеж и пристрояване на училища и детски градини. При училищата целта е да преминат към едносменен режим на обучение, а при детските градини – за преодоляване на недостига на места.
Около 250 ремонта в училища няма да приключат, но някои от тях завършват и тази цифра е приблизителна. 22 училища ще започнат учебната година в други сгради, а някои от тях, дори в три сгради, но сме съдействали на всички да имат къде да започнат началото на новата учебна година, обясни министърът.
Нови тестове за външните оценявания по математика за 7. и 10. клас
През новата учебна година в националните външни оценявания за седми и десети клас по математика ще има и задачи, интегриращи други предмети.
Министерството на образованието и науката публикува преди дни моделите на националните външни оценявания за учебната 2025/2026 година, съдържащи и примерни задачи.
Както и досега, тези изпити се полагат в края на четвърти, седми и десети клас, като целта е за диагностика на индивидуалните постижения и напредъка на учениците, и за мониторинг на образователния процес с цел подобряване на качеството на образованието.
При тазгодишните изпитни формати за четвъртокласниците няма промяна спрямо тези от миналата година. Същите остават и тези по български език и литература за седмокласниците и десетокласниците.
МОН вече представи публично примерни задачи за националното външно оценяване след седми и десети клас по математика, като в публикуваните модели са дадени и допълнителни, които да подпомогнат учениците.
В тестовете от националните външни оценявания за седми и десети клас по математика ще има шест задачи от природните науки, които учениците ще решават с математически знания. Заедно с тях общият брой на задачите в изпита от националното външно оценяване ще бъде 24 за седми клас и 18 за десети клас. За да се чувстват спокойни и да имат достатъчно време за осмисляне на условията на задачите, времето за работа ще бъде увеличено с 15 минути за седмокласниците (така изпитът ще бъде с обща продължителност от 180 минути), а за десетокласниците – с 30 минути (общото им време ще бъде 120 минути).
Шестте задачи от природните науки ще включват базови знания и компетентности, свързани с биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, както и от “Човекът и природата” за седмокласниците. От учениците няма да се изискват сложни понятия, нито необходимост да се наизустява теорията по съответните предмети, а решаване на практически задачи, които ще са им нужни и полезни в живота.
Изпитът по математика си остава такъв, но в него ще се изискват основни понятия от природните науки – какво е мощност, напрежение, киселинност, ват, киловатчас, волт или pH. Това са практически неща, които трябва да се знаят, но няма да се изисква да се дават дефиниции, няма да се изисква нито един физичен закон и нито една химична формула, увери образователният министър. Нашата цел е учениците да научат основните неща с разбиране и ми се иска родителите да видят тези задачи, които сме публикували. До края на месеца ще има цяла директория в сайта на МОН и да се види, че това са лесни задачи и няма смисъл от частни уроци, обясни министър Красимир Вълчев.
Ваканциите през учебната година
Министерството на образованието и науката утвърди в края на август графика за учебното време, който беше публикуван преди това за обществено обсъждане. Както МОН първоначално предложи, почивни за ученици и учители ще са дните от 31 октомври до 3 ноември, включително.
Коледната ваканция ще бъде от 24 декември до 4 януари, включително, а пролетната за учениците от първи до 11-и клас от 4 април до 13 април. За бъдещите абитуриенти ваканцията ще започва малко по-късно – на 8 април.
Почивката между двата срока ще бъде три дни – от 31 януари до 2 февруари, включително. В графика е предвидено 2 март (понеделник) да бъде неучебен ден. Той ще се слее с националния празник 3 март и ще се получат четири неучебни дни за учениците – от 28 февруари до 3 март.
По традиция неучебни ще са дните на матурите. Предвижда се на 20 май да е задължителният държавен зрелостен изпит по български език и литература, а на 22 май – втората матура. По предложение на директорите, за да не се нарушава учебният процес за цяла седмица, неучебни ще са и дните на матурите, и на националните външни оценявания в седми и десети клас – 17 и 19 юни.
