Над 300 медикамента са изтеглили фармакомпаниите за последните две години от българския пазар. “Това означава, че вече нямаме достъп до тях и започваме да се лекуваме по-лошо”, коментира Петър Москов, бивш министър на здравеопазването по време на дискусия в рамките на инициативата “Здравен барометър”. Форумът бе посветен на достъпа до лекарства. Москов подчерта, че някои от тези лекарства нямат алтернатива. Според него водените от държавата политики са погрешни. Той посочи, че достъпът ни до лекарства е предоставен на фармацевтичните компании, чиито цели са да максимизират печалбите си.
В доклади на Изпълнителната агенция по лекарствата се посочва, че в основата на изтеглянето на медикаменти от българския пазар са икономически причини. “Лекарствата обикновено се изтеглят от българския пазар по маркетингови причини. Това означава, че цената, на която се регистрират в България, е нерентабилна за производителите”, коментира пред “Труд” изпълнителният директор на Българскатa асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства Боряна Маринкова.
103 са лекарствата, които са били заличени от позитивния списък през 2024 г. по желание на производителите им, вече нямат регистрирана цена у нас. Това показва годишният анализ на Националния съвет по цени и реимбурсиране (НСЦРЛП).
Най-голяма част от лекарствата, които миналата година са напуснали позитивния списък, са били за онкологични заболявания, антинеопластични и имуномодулиращи средства, показват наблюденията на Националния съвет по цени и реимбурсиране. Това потвърждават и наблюденията на самите онколози, които признават за ръст на липсата на базови химиотерапевтици, заради което се създава нов ред за финансирането им от НЗОК.
Онколози коментираха, че голяма част от изтеглените медикаменти имат генерици, но при повечето от тях се наблюдавали нежелани странични действия.
Евгения Александрова, председател на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания, коментира, че за съжаление, все още има какво да се желае по отношение на грижите за онкоболните. Тя каза, че здравното министерство би трябвало по-стриктно да следи системата, за да не се стига до случаи, в които болни биват връщани от лечебни заведения, защото липсва лекарство за терапията им. Александрова даде пример с болкоуспокояващи за болните от рак, които периодично изчезват.
Освен за онкоболни, други медикаменти, които са напуснали позитивния списък, са тези за захарен диабет тип 2, за сърдечно-съдови болести, психични заболявания, антитромботични лекарства, медикаменти за белодробни и неврологични заболявания. Също така ваксини, антибиотици, хормони, плазмени заместители, лекарства за урологични заболявания, за болести на храносмилателната система, липидо модифициращи средства, опиоидни аналгетици, разтвори за парентерално хранене, антиеметици (лекарства, използвани за лечение и предотвратяване на гадене и повръщане) и др.
В някои случаи отпадането на лекарства от позитивната листа води до проблеми с лечението на пациенти със сериозни заболявания като онкологичните. В други случаи пък медикаментите започват да се внасят като нерегистрирани у нас на по-високи цени, отколкото са били в позитивната листа. Така не само се оскъпява терапията, но отново се и затруднява, защото редът за внос на нерегистрирани лекарства е тромав и не достатъчно надежден.
