Преди прехода годишно в столицата са влизали в експлоатация 12 000 жилища, днес общият жилищен фонд на София се състои от не повече от 7500 жилища. А те не са свободни. Трябва някой да умре или да спре да си плаща наема, за да бъде настанен друг на негово място, защото от 35 години общинска жилищна политика реално няма.
Тъй като не се изграждат нови жилища, Столична община е взела решение (не в настоящия мандат) съществуващите общински жилища да не се продават. Но няма изгледи това да доведе до увеличение на броя им. “На следващата сесия на СОС ще бъде гласуван проект на Наредба за общинските жилища на СО, в който има няколко неприемливи предложения”, коментира столичният общински съветник Ваня Григорова.
На първо място, вече се изключва възможността жилищата да бъдат закупувани от обитателите им. Дори в момента, когато такава нормативна възможност съществува, процесът е блокиран. Хиляди столичани вече имат дори решение на СОС да закупят жилищата си, но от районните администрации отказват да им ги продадат. “Включително при мен дойде човек, който е подал искане за закупуване преди няколко месеца и вместо отговор по същество е получил писмо да напусне жилището. Вече доходът на домакинството бил твърде висок и хората нямали право да го обитават. Тук трябва да уточним, че записът в действащата наредба, който регламентира таван на дохода, е изключително обтекаем и дава възможност за тълкувания и оценки, които са далеч от обективни”, казва Григорова.
На второ място, създават се два фонда жилища – фонд „Нормиран наем“ и фонд „Пазарен наем“. Първият е ясен – целевите групи са почти идентични като настоящите. Апартаментите обаче от втория фонд ще се отдават на търг.
Сред целевите групи са хора, които живеят в бедност, хора с увреждания над 71%, семейства с деца и лица с научна степен „доктор“. “Не намирам логика в последното. Затова ще предложа последната група да бъде премахната и да бъдат включени транспортни работници, които се трудят в общински транспортни дружества, както и медицински специалисти (в частност медицински сестри) от общински лечебни заведения. Определено имаме недостиг на такива специалисти, не на „доктори“”, съобщава Григорова.
Част от другите промени:
– Наемателите ще трябва да застраховат жилището.
– Наемателите трябва да внесат депозит в размер на двумесечен наем.
– Ако имат повече от едно МПС, семействата няма да имат възможност да се картотекират. И стойността му ще се взима предвид, когато се преценява дали доходът на семейството не е твърде висок.
– Наемателите няма да имат право да се отопляват с твърдо гориво.
Крайно рестриктивни са и условията за картотекиране и настаняване. Лице с увреждане или семейство с такова лице ще има възможност да се картотекира, само ако доходът на член от семейството е под размера на минималната работна заплата. Обаче дете с над 90% увреждане получава месечна помощ от 1180 лв. Това означава, че дори един от родителите да получава малко повече, семейството няма да има право да се картотекира дори, камо ли да получи необходимите точки, за да бъде класирано за жилище.
“Но може би най-смущаващото е това, че вече договорите за наем няма да бъдат безсрочни”, коментира още Ваня Григорова. Срокът за наемателите ще бъде 5 години, с възможност за удължаване с още максимум 1 година. “Кой си представя, че семейство, което живее в бедност, след 5 години ще може да си купи жилище (не общинско) или ще може да живее под наем на пазарни цени? Същото впрочем ще важи и за досегашните наематели. Те или купуват апартамента, ако имат право на това и ако въобще тази възможност стане реална, казах, че продажбите са блокирани от няколко години. Или преподписват договор за 5 години”, допълва общинският съветник.
