Намаляване на населението, свиване на административната тежест, електронизация, стратегии за оптимизиране на администрацията и … администрацията расте. Докладът за състоянието на администрацията през 2024 г. показва, че щатната численост на българската администрация е 145 802 бр., от които 37 275 бр. са в териториалната администрация. Спрямо предходната година увеличението е с близо 2500 бройки, като нарастването е и в централната, и в териториалната администрация. Спрямо населението администрацията вече приближава 2,3 хиляди чиновници на 100 хиляди души – и това въпреки дългогодишните усилия за нейното оптимизиране и заместването й с електронни услуги. За последното десетилетие администрацията е нараснала с над 10% – при близо 19% свиване на населението в работоспособна възраст. Темата коментира Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
В доклада са разгледани редица аспекти на работата на администрацията – структурите, човешките ресурси, условията и достъпа до обществена информация. Множество други пък отново са пропуснати – антикорупционни мерки, ограничаване на административното регулиране, прилагане на оценки на въздействието и др., които присъстват в доклади от минали години.
Все пак разгледаните показатели позволяват да се направят някои интересни заключения:
– Администрациите не поставят, не познават и не постигат цели си. За 2024 г. около ¼ от структурите нямат поставени ежегодни цели, а при тези, които имат е трудно да се определи кой отговаря за постигането им и дали по-ниските нива знаят, че съществуват. Нещо повече – докладът разкрива, че няма съответствие между стратегически цели на държавната политика и ежегодните цели на администрациите.
– Задължителните обучения не се спазват. Съгласно Закона за държавния служител има задължително обучение на служителите на администрацията, включително за постъпилите за първи път. Под половината всички новоназначени служители, малко над 1/3 от назначените за първи път ръководители и всеки осми от висшите държавни служители са преминали обучение. Броят на обучените за дигитални умения пък е двойно по-нисък от този през предходните години.
– Работата на чиновниците се оценява субективно. От доклада се вижда, че преобладават много високите оценки за изпълнението на длъжността на служителите. Това поставя съмнения за девалвация на оценките, ниска управленска компетентност на ръководителите и субективизъм.
– Консултативните съвети продължават да се роят. През 2024 г. са създадени 4 нови, с което към края на годината съществуват общо 82 консултативни съвета. Докладът не анализира изпълнението на функциите им, но въпреки че те трябва редовно да публикуват информация за дейността си, в действителност не го правят (в момента даже интернет страницата, която е портал за представяне на дейността на всички съвети не работи).
Добрите новини са, че все пак електронните услуги и ползването им нарастват, делът на спазените разпоредби и срокове за отговори по заявления за достъп до обществена информация е висок, а стандартите за качество на административното обслужване като цяло се прилагат. Докладът прави доста изводи, част от които неприятни, дава и различни препоръки за преодоляване на някои от тях. Проблем е, че голяма част от нарушенията в работата на администрацията продължават да се отбелязват в тези доклади от години, но нищо не се случва след това.
Липсата не просто на видим процес на намаляване на числеността на администрацията, а напротив – увеличението й, както и качеството на нейната работа е особено притеснително, предвид фактът, че това е основен приоритет на повечето правителства през последното десетилетие.
