Малко се говори и се знае за жените будителки през Възраждането. Причината е липсата на снимки и документи. За първа се приема Неделя Петкова, видна просветителка, родена на днешния ден през 1826 г. Баба Неделя, както била по-известна, е отдала живота си за повдигането на българския дух. Тя е и революционерка, вуйна на Васил Левски. Неделя Петкова организира първото честване на Солунските братя в Прилеп и ушива знамето на въстаниците от Пияченския край.
Родена е в Сопот в бедно семейство. Мъжът й умира от холера, а тя остава сама с 6 деца. Да стане учителка, й помага Найден Геров. Като такава Неделя Петкова се включва в борбата срещу гръцкия владика Доротей, върл противник на българското училище и просвета. Започнала да получава предложения и поръчки за създаване и уреждане на девически училища в различни градове. Най-напред я поканили в Кюстендил. Голяма и много активна народопросветна дейност развива и в Македония. Учителства в Прилеп, Охрид, Битоля, Велес и Солун и последователно открива български девически училища.
След Освободителната Руско-турска война Неделя Петкова се преселва в Кюстендил, а през 1879 г. в София. В напреднала възраст получила народното признание с прозвището “Баба Неделя”. Продължава да обикаля Македония, за да основава първите женски дружества и да работи за просветата и патриотичното възпитание на българските девойки и жени. При пребиваванията си по различните места по призива на Юрий Венелин тя записала и някои народни песни, обичаи и предания. Баба Неделя не престанала да работи в полза и за напредъка на своя български народ до последния си дъх.
В нейна памен един от площадите в София, близо до НДК, е наименуван “Баба Неделя”.
