Насилието сред децата нараства, институции и експерти се събраха тази седмица, за да дискутират защо проблемът се задълбочава, а горещият картоф, който си прехвърлят министерствата, застига винаги семейството. По темата работи фондация “Лъчезар Цоцорков”, която представи на събралите се експерти обезпокоителни данни от национално представително проучване. Според тях двойно повече хора до 35 години са преживели насилие от възрастен, сравнено с поколението 55+, което е реален ръст при последните две поколения. Близо един от всеки трима родители споделя, че неговото дете е преживяло насилие от връстник или по-малко дете, а 15% от българите считат, че децата сами са провокирали насилието над тях. Две трети от запитаните не знаят, че е възможно подаването на анонимен сигнал за насилие над дете. В месеца, посветен на осведомеността за насилието над деца, на събитието под мотото “[НЕ]ПОПРАВИМОТО: в очакване на работещи решения” представители наинституции, неправителствения сектор, експерти и медии се запознаха с подробните данни.
Събралите се обединиха от мнението, че децата разчитат на възрастните, институциите и обществото да ги защитят в тежките моменти, а прехвърлянето на отговорност е последното нещо, от което се нуждаят деца, родители, учители, лекари, медиатори.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев благодари на както на фондация “Лъчезар Цоцорков” за сътрудничеството, така и на Национална мрежа за децата и ефективната работа на Националния институт на правосъдието, които подпомогнаха присъединяването ни към механизма Inspire. По думите му формулата, която ще даде отговор на въпроса какъв да бъде моделът на работа, се корени в обединението на всички заинтересовани страни.
Според зам.-министъра на труда и социалната политика Иван Кръстев показател за влошаването на нещата по отношение на насилието в семейството е именно фактът, че хората до 35 години заявяват, че са изпитвали повече насилие като деца, отколкото онези, които са над 55 години. “Ако не са виновни децата, са виновни родителите – това е повторение на грешките. Когато родителите имат нужда от подкрепа, ние като общество трябва да сме там”, убеден е Кръстев.
“Резултатите от проучването ни изискват старта на незабавен обществен разговор, който вместо да сочи виновни с пръст, обединява и трасира пътя за съвместна работа с конкретни стъпки и решения. Децата не могат да бъдат национален приоритет само на думи или в документи и стратегии. Още първата част на проучването ни показа, че 75% от българските граждани определят насилието над и сред деца като един от най-наболелите и важни проблеми у нас, а 58% считат, че това явление създава несигурна среда за всички деца. В търсене на причините за насилието проучването установи, че близо 80% от анкетираните виждат неговия генезис в семейството”, коментира Мариета Гечева, директор програма “Закрила на деца” във фондация “Лъчезар Цоцорков”.
Проучването свидетелства за сериозен напредък на обществото по отношение на традиционните методи на възпитание чрез физическо наказание: 61% от българите са против прилагането на физическо наказание от родители. Анкетираните преобладаващо (66%) вече поставят разговорите и разясняването над наказанията. Доминира мнението, че непоправимо лоши деца има, но са изключение, а 22% считат, че няма непоправимо лоши деца и виждат шанс за всяко дете. Значителен дял подкрепят комплексни мерки срещу насилието над и сред деца, които включват работа както с децата, така и с родителите, и се застъпват за ясна законодателна рамка, подкрепящи обучения и по-добра институционална координация в търсенето на решения.
Според Наталия Михалевска, заместник-министър на образованието и науката, всеки учител трябва да бъде подготвен да разговаря с децата и семействата, без да чака ресурсен учител или специалист и че това е ключът към подкрепата. “Агресията е следствие на проблемите – моделите на несправедливост, на пренебрежение, на подигравка раждат агресията”, посочи тя.
По време на събитието Ивайла Касърова, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, посочи, че за да получи едно дете и едно семейство адекватна помощ, всички системи – социална, образователна, здравна – трябва да работят синхронно. А това все още не се случва.
В дискусионния панел, посветен на системните предизвикателства и необходимостта от конкретни промени, психологът към Превантивно-информационен център по зависимости – Плевен и училищен психолог Цветомир Стефанов изтъкна: “Фактът, че децата са пред екрана много повече, отколкото са в училище или семейството, води до тежки изменения в взаимоотношенията и личностното им развитие. До младите хора трябва да стигне посланието, че те не са зрители – те са участници в живота си”.
Антоанета Матеева, специалист по клинична социална работа, супервайзор и обучител на специалисти и междуинституционални екипи за работа с деца към Нов български университет, подчерта, че подготовката на специалистите да разпознават ранните сигнали на насилие и да работят с деца – както жертви, така и извършители – е нова и критично важна сфера.
Резултатите от проучването на фондация “Лъчезар Цоцорков” показват, че преживяваме социалната си среда като изпълнена със заплаха и несигурност. Българите свързват проблема с повишена престъпност, несигурна среда за децата, като изключително значима е връзката, която анкетираните правят, а именно, че насилието над и сред деца води до негативни последствия за психичното здраве на поколенията.
“Aко искаме бъдещето на децата ни да бъде по-добро, трябва да поставим в центъра три неща: споделена отговорност, силна координация между институциите и последователни и целенасочени политики, които поставят в центъра добруването на детето, но зачитат и системата от възрастни около него”, изтъкна в заключение Мариета Гечева.









