Желязко Гагов е кмет на Панагюрище от последните местни избори. Завършил е “Право” и “Финанси”. Бил е директор на маркетинг отдела в една от големите компании в региона – “Оптикс” АД.
Какво планира община Панагюрище на 3 март?
Тази година честванията на националния празник включват богата програма, включваща ритуал по издигането на националното знаме на България, благодарствен молебен, поклонение и полагане на цветя и венци пред паметника на генерал Дандевил. Кулминацията ще е празничното шествие със 110-метровото национално знаме и полагането му на Маньово бърдо, мястото където са се водили сраженията за българската свобода преди 149 години. На площада в града ни след шествието ще се проведе празничен концерт с участието на Росица Пейчева и танцова формация „Балканджии“.
Миналата година отбелязахте празника доста впечатляващо. Какво споделиха след това ваши съграждани?
Много съм щастлив, че миналата година на този празник бяхме общност. Идеята за полагане на националния флаг на Маньово бърдо се роди спонтанно. Младежите, които скачаха за кръста на Йордановден, я предложиха по време на срещата ми с тях след празника. Вярвам, че гласът на децата и младите хора тук трябва да се чува. С екипа ми прегърнахме идеята и я сбъднахме. Сбъдна се и посланието на младежите: Всички жители и гости на общината бяхме заедно до знамето си. Като българи.
А отзвукът беше наистина впечатляващ. Но не от думите, а от сълзите на участници и зрители на шествието. Аз също плаках. Плаках от гордост и щастие, но не заради това, че имахме най-голямото знаме, народните носии и най-шумният тъпан в Панагюрище през този ден. Сълзите от щастие бяха от емоцията да сме заедно. Да бъдем общност, за да сме силни.
Хората имат нужда от чествания, особено на национални празници. Не само като кмет, но и като българин, защо това е важно днес?
Прекалено се сравняваме като хора, прекалено си завиждаме като българи. А това ни разделя и ни създава комплекси, дори като нация. Имаме нужда от национални чествания и препрочитането на историите на националните ни герои, за да си спомним, че сме една общност. Че нашите лични малки истории са част от нещо по-голямо. Че имаме само едно общо минало и само едно общо бъдеще.
С какво трябва да се гордеем на Трети март?
Трети март е символ на свободата за България. Трябва да се гордеем от смелостта да се заявим като свободни. Особено тук, в Панагюрище – центъра на Априлската епопея, мястото, в което дедите ни са доказали с дела тази смелост. На трети март в Панагюрище сме горди , защото сме тук и живеем в земята, която никога не коленичи.
Защо трябва да се съхранява националната памет?
Националната памет е нашата кръв. Тя ни храни и ни прави истински живи. И ако сме разбрали вече, че имаме криза на духа на национално ниво, имаме разнопосочни партийни интереси, заключено его, забравено чувство за общност, то крайно време е да осъзнаем, че трябва да противостоим на тези тенденции. Можем да го направим и то без да нужна чужда помощ – само трябва да си спомним да чуваме гласа на кръвта си. Да си спомним правилните примери на историческата ни древност, морала на вярата ни, да препрочитаме личните истории на героите си…
Независимо от датите и националните празници на България, според вас, какво още може да обедини българите?
Замислих се, че това, което ни прави семейство, род и народ са основно две неща – земята и духовността. А вече нямаме обща земя – родовите корени се забравят с установяването на много българи из целия свят, липсата на общуване в семействата и замъглените ценности от модерните младежки екранни и други зависимости.
Затова заедно с екипа ми започнахме вече активна дейност – да върнем на тези след нас любовта към общата ни земя. И то чрез труда. Започваме проект за разработване на опитни земеделски полета в селата Попинци и Баня, за да научим децата си на работа със земята, за да ги научим, че най-вкусната храна ще намерят не на най-високия етаж в мола, а в обратната посока – в земята ни българска. Особено, когато я създадеш сам.
Когато обичаш земята си – тогава се създава различно отношение към себе си и света около теб.
Възпитанието на любов към земята ни е каузата, която децата ни заслужават.
