България е сред страните с активен принос към международните усилия за наблюдение на състоянието на световния океан. Това става ясно от публикуван нов доклад за състоянието на Глобалната система за наблюдение на океана (GOOS). Приносът е на екипи от Института по океанология – БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Националния институт по метеорология и хидрология.
България поддържа активна мрежа от Argo буйове в Черно море. Част от тях са оборудвани с биогеохимични сензори, което позволява по-задълбочен анализ на състоянието на морската среда и процесите, свързани с климатичните промени. Събраните данни се включват в международните масиви на Euro-Argo и GOOS, което поставя България сред активните участници в систематичното глобално наблюдение на океаните.
Участието на страната ни в Euro-Argo и GOOS става възможно с подкрепа от министерството на образованието и науката, което финансира Инфраструктурата за устойчиво развитие в областта на морските изследвания (МАСРИ) в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура.
Тази стратегическа подкрепа позволява на българските изследователи да поддържат модерна научна инфраструктура, да разширяват наблюденията в Черно море и да участват равноправно в ключови международни инициативи с глобално значение.
Българският принос към GOOS има пряко значение за подобряването на научните знания за състоянието на Черно море. Подкрепя се развитието на модерни прогностични модели и ранно предупреждение и се осигурява участието на страната в международни климатични и океанографски изследвания и в укрепването на националния капацитет в морските науки.
