През изминалия месец демографските данни, и особено ражданията и плодовитостта станаха повод за словесни престрелки на политици от доскоро сътрудничилите си в управлението партии – едните твърдяха че плодовитостта расте значително, според другите пък раждаемостта постигнала ново дъно. “Напълно очаквано публикуването на окончателните демографски показатели на НСИ за 2023 г. опроверга и двете тези – да, повод за оптимизъм има, но умерен и под условие”, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Коефициентът на плодовитостта достига 1,79 деца средно на една жена – съвсем леко повишение с 0,01 пункта в сравнение с предишната година. Важно е да отбележим, че такава плодовитост в България за последен път сме виждали малко преди падането на социалистическия режим, а и в сравнение с повечето европейски стойността на показателя изглежда благоприятна. Много се изписа по отношение на динамиката му и резкия скок за 2022 г. спрямо периода преди пандемията. Поглед към раждаемостта обаче сочи спад в общия брой на родените деца, което означава, че причината за по-високата плодовитост е в по-малкия брой жени във фертилна възраст. “Тук очевидният виновник е преброяването на населението, което установи много по-голям спад на живеещите в страната в сравнение с предишните оценки на НСИ, оттам и по-малко жени в разглежданата възрастова група. Това обаче означава и че данните за предишните години най-вероятно подценяват реалната плодовитост”, обобщава Николов.
През 2023 г. се регистрира и леко повишение в ражданията с около 500 деца. Това обаче е първата година, в която се обръща трендът на спад в общия брой родени деца, който започна през далечната 2009 г., когато България усети ефектите от глобалната финансова и икономическа криза. Доколкото дотук има само една година на ръст обаче е много рано да говорим за трайна възходяща тенденция при ражданията. Факторите за това са налице – въпреки инфлацията има реален ръст на доходите, заетостта е рекордна, а социалната среда и заобикалящите раждането и отглеждането на деца обществени институции колебливо се подобряват. “Измененията в основните демографски индикатори обаче се мерят с десетилетия, а движещите сили зад тях са отвъд това или онова правителство”, предупреждава експертът на ИПИ.
Откъм смъртността по всичко личи, че въздействието на пандемията вече е напълно преодоляно. Номиналният брой умирания се е свил до малко над 100 хиляди души годишно, а коефициентът на смъртност се е върнал в диапазона от 15-16‰, където в годините преди ковид. Комбинацията от двата индикатора обаче означава, че общият естествен прираст остава подчертано негативен, -6,8‰ в страната като цяло до между -14‰ и -16‰ в областите с най-негативна демографска динамика. Прави впечатление че сред тях са и близките до София Перник и Кюстендил, които бързо губят младото си население в полза на столицата. Самата София достига -1,5‰ естествен прираст, близо до предпандемичните нива, като сред 28-те области столицата има най-голям потенциал в средносрочен план да достигне положителен баланс между раждаемостта и смъртността.
По-сериозен повод за оптимизъм е миграционната статистика. Обръщането на тенденцията при нея се случи още в първите две години на пандемията, но нямаше гаранции че след нормализирането на пътуването и работата в чужбина няма да се върнем към отрицателен миграционен баланс. Дотук обаче трендът се запазва, като през 2023 г. в резултат на миграцията населението на страната се е увеличило с 42 хиляди души. Интересно е да отбележим, че извън традиционния лидер Кърджали, където механичният прираст е 3,4% от цялото средногодишно население, със значителен положителен баланс са и морските области Бургас (2%) и Варна (1,2%), което най-вероятно отразява бежанската вълна, но и значителните възможности за труд и доходи в тях. С по-висок положителен прираст от столицата (0,5%) са редица области – Перник, Добрич, Хасково, Пловдив, Шумен, а със значителен миграционен дефицит остава единствено Смолян. Благодарение на миграцията вече пет области – Пловдив, Варна, Бургас, София и Кърджали имат общ прираст на населението, а в почти всички останали свиването се ограничава в рамките на до 1% на годишна база.
Означава ли всичко това, че демографската криза, която се надпреварват да решават политиците не само у нас, но и в цяла Европа е разрешена и предотвратена? Средната възраст остава без влошаване за първа година от 2000 г. насам, но е висока – 45,2 години; делът на хората в пенсионна възраст остава висок, този в трудоспособна и под нея – нисък, с всички последици за потенциала за икономическо развитие на страната и очакванията от социалните системи. “Задържането и обръщането на редица тенденции въпреки политическия хаос и застоя на реформите обаче означава, че в България все пак текат положителни процеси, а стандартът на живот и средата се подобряват достатъчно, за да виждаме добри новини от демографския фронт”, отчита Андриан Николов. Той подчертава за пореден път ясната необходимост от фокусиране на политическия дневен ред върху икономическото и социално развитие вместо боричканията, които наблюдаваме от няколко години, за да не изпуснем големи цели с дългосрочно въздействие.
