Незаконното строителство рядко е само местен проблем. Зад всяка заповед за премахване стоят години административни процедури, съдебни дела, социални казуси и въпросът кой носи отговорност за хората, останали без подслон.
Случаят в старозагорския квартал „Лозенец“ показва колко сложен може да бъде този процес. Действията там започват през 2015 г., а до момента са премахнати над 400 постройки. Общината определя предстоящата операция като последен етап от дългогодишната процедура. Обектите са изградени без необходимите строителни книжа върху имот от държавния горски фонд, извън урбанизирана територия. По действащите правила те не могат да бъдат узаконени, а издадените заповеди са преминали през съдебен контрол и са влезли в сила. Това обаче не означава, че проблемът приключва със събарянето.
Когато незаконна постройка се използва като жилище, административният акт неизбежно се превръща и в социален въпрос. Институциите трябва едновременно да приложат закона, да защитят живота и здравето на обитателите и да проверят дали сред засегнатите има деца, възрастни или хора в риск.
Именно затова първоначално определената дата за премахване е отложена. По данни на Община Стара Загора процедурата не е прекратена, а се изчаква приключването на координацията между местната администрация, социалните служби, полицията, пожарната, здравните органи и Областната управа.
Този модел разкрива по-големия национален проблем. Общините издават заповедите и организират изпълнението им, но често не разполагат сами с всички инструменти за справяне с последиците. Имотът може да е държавен, социалната подкрепа да зависи от друга институция, а безопасността и общественият ред да изискват участие на полиция, пожарна и здравни власти. В „Лозенец“ подготовката на настоящия етап започва през 2025 г. Издадени са 128 заповеди за доброволно премахване, като 14 от тях са изпълнени без принудителна намеса. Част от останалите са били обжалвани, а след приключването на съдебните производства актовете са потвърдени. При предходната акция през август 2025 г. са премахнати 101 постройки. След окончателното приключване на процедурата теренът трябва да бъде възстановен и залесен, тъй като по предназначение представлява горска територия.
Успоредно с административните действия са извършени проверки на социалното положение на засегнатите. Шест семейства са заявили, че се нуждаят от съдействие, но към момента не са подали необходимите документи за настаняване. Без заявление не може да бъде установено дали отговарят на условията за общинско жилище или друга помощ. Проверките са показали и друга трудност. В част от случаите хората, които заявяват нужда от подслон, не съвпадат с лицата по административните и съдебните производства. Установени са постоянни адреси извън общината, както и случаи на притежавани други имоти. Това прави индивидуалната преценка задължителна. Социалната подкрепа не може да бъде отказвана механично, но не може и да се предоставя без проверка. Общинското жилище е публичен ресурс и трябва да достига до хората, които действително отговарят на законовите условия.
Същевременно част от постройките са описани като паянтови, без санитарни условия и с риск за живота и здравето на обитателите. Затова оставянето им на място не е непременно по-хуманното решение. То може да запази хората в опасна среда и да отложи решаването на проблема за неопределено време. Точно тук се вижда слабостта на подхода, при който всеки подобен случай се разглежда отделно и едва когато е достигнал до принудително изпълнение. Незаконните постройки се появяват постепенно, често в продължение на години. Ако институциите реагират едва когато кварталът вече е изграден, цената е по-висока и за държавата, и за живеещите там.
Необходима е обща политика, която да започва с превенцията. Това означава по-ранен контрол върху държавните и общинските терени, бърза реакция при появата на нов строеж, ясна координация между службите и работещи механизми за жилищна помощ на уязвими семейства. Нужни са и еднакви правила за цялата страна. В момента различните общини разполагат с различен административен капацитет, жилищен фонд и възможности за социална подкрепа. Така сходни случаи могат да бъдат решавани по напълно различен начин в зависимост от мястото.
Участниците в срещата в Стара Загора са се обединили около позицията, че казусът надхвърля правомощията на една местна администрация. Според тях незаконното строителство изисква единна държавна политика, законодателни решения и споделена отговорност между институциите. Примерът от „Лозенец“ показва, че събарянето е само видимата част от проблема. Преди него има години на пропуснат контрол, а след него остават въпросите за хората, терена и предотвратяването на ново незаконно строителство.
Законът трябва да се прилага еднакво. Но за да бъде решението устойчиво, държавата трябва да действа преди незаконната постройка да се превърне в нечий единствен дом.
