Ромен Гари (псевдоним на Роман Кацев) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда “Гонкур” – веднъж 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар.
Ромен Гари е бил особено близък с опозиционера Никола Петков. Двамата са били приятели. Писателят идва в България в края на декември 1946 година. Гари е имал хиляда живота, без да се брои онзи, който си измисля в своето творчество. Представя се с множество имена – Ромен Гари, Емил Ажар, Фоско Синибалди, Шатан Богат.
Роден е на 8 май 1914 г. във Вилно (днес Вилнюс), в Литва, от родители евреи. Майка му Мина го обожава, едва познава баща си, който ги напуска. През 1928 г. Гари пристига в Ница с майка си. През 1940-а като картечар на самолет отива в Англия. А 5 години по-късно се жени за английската писателка и журналистка Лесли Бланш. Работел е като пресаташе в ООН в Ню Йорк, бил е консул в Лос Анджелис, където среща американската актриса Джийн Сибърг. Тя става втората му жена. По онова време той публикува “Европейско възпитание” и “Корените на небето” (наградата “Гонкур” за 1956 г.). Съсценарист на “Най-дългият ден”, той заснема два филма – “Птиците идват да умрат в Перу” и Kill. Автор на “Обещанието на зората”, “Бяло куче”, “Нощта ще бъде спокойна”, “Голям гальовник”, “Животът пред теб” (“Гонкур” през 1975 г.), “Терзанията на цар Соломон” и на посмъртно издадената книга “Животът и смъртта на Емил Ажар”, публикувана след самоубийството му на 2 декември 1980 година.
Ето някои от сентенциите на Ромен Гари:
“Те казваха: Ти си полудял заради Онази, която обичаш. Аз аз казах: Само лудите познават вкуса на живота”.
“- Нищо не разбирам от любов.
– То е защото самата любов разбира всичко, има отговор на всичко, разрешава всичко и просто трябва да я оставиш да действа.”
“Мисля, че животът трябва да се живее в най-ранна възраст, защото после се обезценяваш и никой нищо не ти дава даром.”
“За мен хероинът е долна работа. Момчетата, дето си го праскат, се пристрастяват към щастието, и тогава прошка няма, защото то, щастието, е известно най-вече със своята липса… Не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане.”
“Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост.”
“Днес човек вече няма нужда от причини да живее, всички живеят ей така, за едното нищо.”
“Любовта е единственото имане, което нараства заедно с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.”
“И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.”
“Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.”
“Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм оттам.”
