Нидерландия е прекарала десетилетия в изграждане и усъвършенстване на една от най-сложните системи за водна защита в света. С една четвърт от страната под морското равнище водата остава постоянна заплаха, а защитата от нея – от покачващите се нива на Северно море до преливащите реки – е ключова за оцеляването на страната.
Но с ускоряващото се покачване на морското равнище и все по-честите екстремни метеорологични явления, експертите предупреждават, че системите, които са пазили страната в безопасност в продължение на десетилетия, вече се нуждаят от значителни подобрения.
„Живеем в една вана, която постепенно се пълни. Десетилетия наред разчитахме напълно на инженерните решения и забравихме колко уязвими сме всъщност. Вече стигаме до границите на това, което техническото управление на водите може да постигне.“, казва пред CNN Ко Вердаас, комисар по националната програма за водна защита „Делта“.
Под морското равнище
Доклад, публикуван през март 2026 г., който анализира 385 рецензирани проучвания, установява, че настоящото глобално крайбрежно морско равнище е подценено и е средно с около 30 см по-високо от досегашните оценки. В някои региони като Югоизточна Азия и части от Тихия океан достига до 90 см.
Обширната система от бариери срещу щормови вълни, известна като „Делта Уъркс“, защитава Нидерландия от десетилетия. Простирайки се на около 1000 километра, тя включва язовири, диги, шлюзове и помпи. Завършена през 1997 г., системата е създадена, за да задържи морето и често се посочва като глобален модел за модерна инфраструктура, способна да защитава крайбрежни райони.
Строителството започва след опустошителното наводнение в Северно море от 1953 г., което отнема живота на над 2000 души в Нидерландия, Белгия и Обединеното кралство. Бедствието, най-тежкото в Нидерландия от Средновековието насам, доведе до разработването на цялостна система за предотвратяване на бъдещи наводнения.
„Ако погледнете назад, винаги сме вярвали, че можем да контролираме водата. Но с изменението на климата контролът над природата става все по-труден. Затова преминахме от идеята за контрол към идеята за живот с вода, приемайки, че не винаги можем да овладеем природата.“, казва Йоп Верхаген, водещ експерт по водна и градска устойчивост в Глобалния център за адаптация в Нидерландия.
Въпреки че водната инфраструктурата на Нидерландия остава сред най-добрите в света, бързите темпове на климатичните промени означават, че някои части се нуждаят от обновяване според Харолд ван Ваверен, съветник по безопасност на водите в Rijkswaterstaat – Националната агенция за управление на водите.
„Когато замениш инфраструктура, очакваш тя да работи още 50 или 100 години“, казва той. „Чувствахме се сигурни, защото досега всичко работеше добре.“
Борбата за удържане на морето
Delta Works комбинира над 20 000 километра диги и бариери срещу щормови вълни, както и хиляди помпени станции.
„Това е нашата основа – това, което позволява на тази страна да съществува“, казва ван Ваверен.
Помпите варират по размер, като най-голямата в момента изпомпва около 250 кубически метра в секунда. Според него обаче този капацитет може да се окаже недостатъчен.
„В края на века може да се наложи да строим станции, които изпомпват около 2000, 3000, дори 5000 кубически метра в секунда, за да гарантираме безопасността.“, допълва той.
Някои съоръжения в Delta Works, като неподвижните язовири, напълно блокират морето. Други – особено подвижните бариери срещу щормови вълни – остават отворени при нормални условия, за да позволят корабоплаването и да не нарушават екосистемите, но се затварят при екстремни бури.
Остершелдекеринг – най-силната защита
Остершелдекеринг, открит през 1986 г. и простиращ се на 9 километра, е най-големият комплекс от бариери срещу щормови вълни в света. Той има 62 подвижни врати, които при нормални условия остават отворени, за да позволят естествено движение на прилива, и се затварят само при изключително високи нива на водата.
От построяването си бариерата е била затваряна приблизително 30 пъти – средно веднъж годишно. Но при по-екстремни климатични сценарии може да се наложи да се затваря до 20 пъти годишно, което значително увеличава механичното натоварване върху конструкцията, предупреждава доклад на Кралския нидерландски метеорологичен институт (RNMI).
Защо пристанището може да бъде затворено
Друга ключова конструкция – бариерата Маеслант в югозападната част на страната – защитава Ротердам и над 1 милион души от наводнения. Автоматизираната бариера има две подвижни рамена, всяко с ширина 210 метра, височина 22 метра и дълбочина 15 метра, които могат да потънат до дъното на водния път за около два часа при затваряне.
Маеслант е проектирана да се затваря приблизително веднъж на десетилетие. През 2023 г. обаче високите води, причинени от бурята Пиа, доведоха до автоматично затваряне. Властите предупреждават, че ако нивата на водата продължат да се покачват рязко, водният път към едно от най-големите пристанища в Европа може да се наложи да бъде затворен за постоянно.
„В дългосрочен план може да се наложи да го затворим заради безопасността. Сега това не е проблем, но при покачване на морското равнище с два метра, което е възможно към края на деня, ситуацията ще бъде съвсем различна. А въздействието ще е огромно: пристанището на Ротердам е едно от най-големите в света.“, отбелязва Вердаас,
Според Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) глобалното морско равнище може да се повиши между 0,3 метра и малко над 1 метър до 2100 г., в зависимост от бъдещите емисии на парникови газове. Климатичната комисия на ООН отбелязва, че макар повечето оценки да са по-ниски, при екстремни сценарии не може да се изключи покачване до 2 метра, макар да се счита за малко вероятно.
Стената между сладка и солена вода
Северно от Ротердам се намира язовирът Афслуитдайк – 32-километрова конструкция, която разделя сладководното езеро Ейселмер от Ваденско море. Той осигурява вода за земеделие и питейни нужди и предпазва големи части от страната от наводнения.
Покачващите се морски нива и променящият се климат увеличават натиска върху системата, което води до подобрения като нови шлюзове и разширен капацитет за изпомпване. Според властите около 2040 г. може да се наложат допълнителни корекции – повече помпени мощности или промени в управлението на водните нива.
Управление на водите на всички фронтове
Програмата „Делта“ преминава през цялостен преглед на всеки шест години, а следващата оценка се очаква през септември. Осигуряването на достатъчно финансиране остава ключов приоритет.
В момента Нидерландия инвестира около 1% от брутния си вътрешен продукт във водна защита, но „трябва да удвоим инвестициите си“, според Вердаас. През 2026 г. фондът „Делта“ ще отпусне 1,9 милиарда евро. Общата стойност на програмата за периода 2015–2050 г. се очаква да достигне 38 милиарда евро.
„Експериментираме и с нови подходи“, добавя той.
Няколко проекта вече използват естествените приливи, отливи и седименти, за да укрепват бреговата линия, като позволяват на пясък, кал и тиня да се натрупват в определени зони. С времето това естествено наслояване повдига и стабилизира терена, намалявайки натиска върху дигите и другата твърда инфраструктура.
„Не става дума за избор между природно-базирани и инженерни решения. Идеята е технологиите да работят заедно с природата. Това е пътят напред.“, казва още Вердаас.
Реките: другата заплаха
Заплахите не идват само от морето. Реките, които пресичат страната, също създават сериозни предизвикателства – особено когато топенето на ледовете и обилните валежи повишават нивата им.
Двете основни реки на Нидерландия, Рейн и Маас, заедно с по-малки реки като Шелда, преминават през няколко държави, преди да достигнат холандската делта, което прави международната координация жизненоважна. Части от тези реки са под морското равнище и изискват помпи и шлюзове за активно регулиране на потока.
Програмата „Място за реката“ позволява на заливните низини да се пълнят при високи води и да се оттичат безопасно след това.
„Заливните низини обикновено са пасища. Когато реките прелеят, те се наводняват, кравите се изтеглят, а щетите остават минимални.“, казва Верхаген.
Парадоксално е, че някои райони вече се сблъскват и със суша, което налага нови инициативи за съхранение на вода за земеделие и питейни нужди..
„Водата е езикът на климатичните промени. Повечето въздействия, които усещаме, идват от промени във водния цикъл – или е твърде много, или твърде малко, или не е достатъчно чиста“, обяснява Верхаген.
Работа с природата
Нидерландските градове въвеждат нови решения за устойчивост на градската вода. Ротердам, освен над 1000 помпени станции, разполага със зелени покриви, които задържат вода и охлаждат сградите, както и с обществени пространства като Водния площад, които също служат като временно съхранение на вода при силни валежи.
„По принцип това е пространство два метра под нивото на улицата. Когато е слънчево, хората играят баскетбол, футбол, правят представления. Но при силен дъжд площта се пълни с вода“, казва Верхаген. Подобни решения вече се използват и в други страни.
Ротердам експериментира и с плаваща инфраструктура, създавайки офиси, ферми и жилища, устойчиви на покачващото се морско равнище.
„Мерките за устойчивост трябва да са многофункционални“, подчертава Верхаген.
Глобалният център за адаптация в Ротердам, където работи, се намира в най-големия плаващ офис в света – дървена конструкция с площ от 3500 квадратни метра, която е въглеродно неутрална и се охлажда с помощта на пристанищна вода.
„Дълго време говорехме за това как сме победили водата и стихиите. Сега трябва да работим заедно с тях. Това е голяма промяна.“, заключва Вердаас.
Съдържанието е извлечено от външен източник. Можете да прочетете пълния текст на новината ТУК .
