“Аритметичната средна заплата е особено неподходящ индикатор, с който да бъде обвързано минималното заплащане. Това е особено вярно за България, в която има много големи разлики между средните заплати както по сектори, така по региони, което от своя страна означава, че средната за страната заплата е изключително податлива на промени във водещите отрасли и области на страната. Ако трябва да ползваме само заплата за определяне на минималната, по тази причина би било много по-подходящо да се спрем на медианата – тя не се влияе толкова от крайните стойности”, убеден е икономистът.
Според него е за предпочитане да се спре не само на един, но на група от индикатори, които опитват да предскажат с приблизителна точност състоянието и посоката на развитие на икономиката в непосредственото бъдеще – промените на цените, динамиката на безработицата, ръста на добавената стойност и брутния вътрешен продукт, например. По-съвършен механизъм би взел предвид и условията в различните региони и отрасли.
“Освен това, обвързването със средната заплата създава един вид самозахранващ се механизъм за растеж – по необходимост повишаването на минималната заплата води до увеличение и на средната, което при така заложения подход би изисквало ново повишение на минималната, до потенциалното им изравняване. Страничен ефект от това би било и рязко повишение на инфлацията в резултат на номиналния ръст на доходите на работещите при изоставащ ръст на производителността”, обръща внимание Адриан Николов.
С две изречения може да се обобщи, че преминаването към механизъм за определяне на минималната заплата определено е стъпка в правилната посока. Така въведеният подход обаче залага много проблеми, които не са отчетени от законодателя, и които неизбежно ще трябва да бъдат отстранени в хода на прилагането на механизма в бъдеще.
