Сходна позиция по предложения от МРРБ проектозакон за ВиК изразиха представителите на НСОРБ и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на проведената съвместна среща. “Подготвените разпоредби отнемат правото на общините да управляват своята собственост, а участието на местната власт във водните асоциации е формална, поради блокиращата квота, която държавата запазва за себе си”, е категоричната позиция на НСОРБ.
На практика държавата налага монопол в сектора на водоснабдяването. Общините се лишават от възможност да влияят върху развитието на инфраструктурата и да изискват по-добро качество на услугата, регулаторния орган – от правомощия. “В крайна сметка ощетени са гражданите”, категорична бе изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева. “Промените по същество ликвидират пазарните механизми в тази стратегическа сфера на публичните услуги и насочват процесите към пълна централизация на водоснабдителните дейности”, допълни и кметът на община Панагюрище Никола Белишки.
“Трудно може да бъде избегнат заложеният модел на ВиК асоциациите у нас”, смята директорът на дирекция “ВиК услуги” в КЕВР д-р Ивайло Касчиев. Но дори този модел, въпреки своите несъвършенства, би могъл да бъде трансформиран, ако има политическа воля. Основните проблеми пред нормалното функциониране на асоциациите е липсата на капацитет за ефективно управление и концентрацията на власт в ръцете на представителите на държавата.
Нелогично е парламентът да гласува решенията си с обикновено мнозинство, а Асоциациите по ВиК – с квалифицирано, като при това потискаща квота има държавата, която в повечето случаи се явява и собственик на ВиК оператора, по чието управление и предложения би трябвало членовете на асоциацията да се произнасят. Касчиев е категоричен, че начинът на вземане на решения е дискриминационен спрямо общините, които в преобладаващата си част са собственици на инфраструктурата. От друга страна, липсата на персонал с нужната квалификация прави асоциациите неспособни да контролират изпълнението на бизнес плановете на ВиК операторите.
Страната ни е заплашена от наказателна процедура за неизпълнение на директивата за качеството на питейните води. Значително по-високи изисквания предстои да бъдат въведени и чрез директивата за отпадни води.
Безпомощността на ВиК операторите да поддържат инфраструктурата, да намалят водозагубите и да инвестират европейски средства в изграждането на нова са ясен индикатор, че за решаване на натрупаните проблеми в сектора са необходими усилията на всички заинтересовани страни и привличането на частни партньори.
Въведените със Закона за концесиите през 2018 г. разпоредби дават възможност за предоставяне на концесии само на общините и на държавата. Това положение обвързва асоциациите за сключване на договори само със съществуващите оператори, повечето от които са доказали своята икономическа несъстоятелност. Липсва дори правната възможност при несправяне със задълженията договорът с ВиК дружеството да бъде прекратен.
“Упоритостта да бъде прокаран именно този проект на Закон за ВиК заключва икономическата логика в клопката на административната принуда”, обобщи констатациите и наблюденията на участниците в срещата Силвия Георгиева.
Позоваването на Плана за възстановяване и устойчивост, като мотив за повторното внасяне на сериозно критикувания законопроект, не може да бъде състоятелно, тъй като изискването да бъде приет закон не означава да бъде приет лош закон. Европейският опит е напълно противоположен. В преобладаващата част от страните пазарът на ВиК услугите е реален, а общините, като собственици на инфраструктурата, са основен фактор при вземането на решения и като цяло водоподаването е в сферата на публичните услуги от общ икономически интерес.
