Започнаха пролетните заседания на тематичните експертни групи към НСОРБ. Първи се събраха членовете на Постоянната комисия по устройство на територията, инвестиционно проектиране и строителство. Те обсъдиха позиции на организацията по внесени в Народното събрание законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
Комисията проведе дискусия по темата за регламентираните в Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и съответната подзаконова нормативна уредба изисквания за провеждане на превантивни процедури.
Част от дневния ред беше и дискусия по темата „Новото българско читалище като предизвикателство“ и представяне на идейната концепция за трансформация към бъдещето на читалище „Светлина 1940“ в столичния район „Триадица“.
ЗИД на Закона за устройството на територията
НСОРБ поддържа изразената си позиция по внесените в 49-то и 50-то Народно събрание сходни законопроекти, че дигитализирането на административните производства в устройственото планиране и инвестиционното проектиране е дългоочаквана реформа от всички участници в процеса, включително и от общините, към която обаче следва да се подходи комплексно. Изпреварващото приемане на изменения в Закона за устройството на територията, касаещи заявяването, издаването и връчването на административните актове само в електронен вид, преди извършването на анализ на процесите и създаване на информационна система за тяхното администриране и съхранение на документите, няма да доведе до ефективни електронни административни услуги.
Членовете на комисията подкрепиха позицията, че преминаването към дигитализация на административното производство трябва да бъде комплексно и последователно, да се тества пилотно и да се предвидят обучения за заинтересованите лица. Те са категорични, че изпълнението на цялостна дигитализация изисква огромен ресурс, с който общини не разполагат, и заявиха, че са необходими ясни правила, технически параметри и срокове. Необходимо е да се изпълнят стъпките, заложени в Националната стратегия за цифрова трансформация на българския строителен сектор.
„Наясно сме, че пълната дигитализация на инвестиционния процес е безапелационно решение и нямаме комфорта да чакаме. Важно е да уточним, че разделяме процеса на две – дигитализацията на архивите и дигитализация на услугите. Над 80 милиона страници в деловодните папки са едно от най-големите предизвикателства пред електронното управление на местно ниво. В общините се пазят най-голям брой архиви на населението, затова трябва да имаме инстинкт за самосъхранение и да даваме дигитална сигурност. В тази задача най-вероятно местните администрации трябва да се справят със собствени средства“, коментира изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева и препоръча в общинските бюджети да се залагат средства за дигитализация.
Подпомагането на процеса по дигитализация на общинските екипи е една от целите на Сдружението в настоящия мандат.
Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура
Сдружението подкрепя облекчаването на административните процедури за изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, но счита, че предложените промени не отчитат в достатъчна степен ролята на общините като основни административни органи, имащи отношение към устройствените процедури на местно ниво.
Местните власти смятат, че е необходим по-балансиран подход, който да отчита интересите както на операторите на електронни съобщителни мрежи, така и на общините. Настояват да се запази възможността на общинската администрация да упражнява контрол върху дейностите, засягащи обществени пространства и общинска собственост, което е важно за осигуряване на качествена градска среда и ефективно използване на публичните ресурси. Сдружението обръща внимание на необходимостта да се отчитат допълнителните административни и финансови тежести, които могат да възникнат за общините.
Новото българско читалище като предизвикателство
В разговора по темата се включиха Димитър Божилов – кмет на столичния район „Триадица“, арх. Петър Диков – председател на УС на Съюза на архитектите в България и д-р арх. Анета Славовa – ръководител на екипа за идейна концепция за трансформация на Читалище „Светлина 1940“.
Инициативата за възраждане на българските читалища е насочена към превръщането им в инкубатори на култура, образование, изкуство и спорт, като иновативни места за хората от квартала и града. Бъдещето на тази изконна българска институция е свързана с архитектурата, защото тя има силата да трансформира места, преживявания, животи и градове, каза в презентацията си арх. Славова. За да привлече младите, да стане „втори дом“ за общността, читалището трябва да предостави уютна нова среда, която обединява, носи естетическа наслада, емоция, провокира интерес и творчество, възпитава и образова.
Кметът на столичния район „Триадица“ Димитър Божилов даде като пример успешната трансформация на Народно читалище „Светлина 1940“ в културно средище, предлагащо занимания в 17 школи и формации. Създадената първоначално библиотека с 500 книги днес обслужва читатели от пет столични квартала.
