Обичаят “Камилата” по традиция ще бъде представен от самодейците от Народно читалище “Пробуда 1926 г.” в ловешкото село Йоглав по случай Ивановден по стар стил. И тази година се очаква да събере много жители и гости на селото пред кметството в събота – 18 януари. Това съобщи секретарят на читалището Еленка Щерева.
По думите й според местни предания и разкази обичаят в село Йоглав датира още от дълбока древност. Предава се от поколение на поколение и така се е запазил до наши дни. Това е вид маскарадна игра, шеговит театрален спектакъл на открито, посланието на който е за здраве, берекет, пари и много деца. В първите години се е играел по домовете на Ивановци, а по-късно у всички желаещи. “Сега придоби по-светски характер и се играе на центъра на селото, за да могат всички да излязат и да гледат”, каза още Щерева. Обичаят е преплетен с национални елементи. Играчите са облечени с кожуси, червени пояси, калпаци, навуща. Играе се под звуците на българска народна музика.
Камилата е изработена от дървена конструкция и плат, носи се от двама души. Над камилата е направено човече от кратуна, кръстено Германчо, облечено в национална носия. “Така са я направили нашите предци и се е запазила във времето”, обяснява Щерева, цитирана от БНР. “Камилата” и хилядната армия тръгват от далечната държава Арабастан, за да обикалят света и да си изкарват прехраната с тази игра. Така “Камилата” е дошла и в Йоглав и се е запазила като уникален обичай.
“Други персонажи в обичая са войниците, баба, дядо, доктор, свещеник, музиканти, циганка, касиер, които имат свои роли и реплики и заедно изпълняват една малка театрална постановка с интересен сюжет”, добави Щерева. Тя каза, че хората с нетърпение очакват обичаят, защото вярват, че тя им носи добри неща, с които животът им ще стане по-хубав.
След ритуала се извива голямо българско хоро, на което се хващат малки и големи, а камилата играе в средата. След това участниците в обичая тръгват с шествие по улиците на селото и по покана на домакините камилата играе пред къщите им.
Еленка Щерева посочи още, че в ритуала се включват младежи и малки деца, за да се съхрани традицията. “Хората в селото много са свикнали с този обичай. Възрастните самодейци го предадоха на младите и те с нетърпение го чакат. Гордеят се, че могат да покажат нещо от своето село, от своите корени”, заяви още Щерева.
