В началото на седмицата Националният статистически институт (НСИ) постави началото на маратона от публикации, посветени на данните от преброяването на населението, проведено през есента на 2021 г.
Според тях броят на общините с население над 100 хиляди души е 8 – за десетилетие от тази група е изпаднал Пазарджик, а Перник, Хасково и Шумен, които през 2011 г. са се приближавали до стоте хиляди жители, вече остават далеч назад. С над 250 хиляди души остават само трите най-големи общини – Столична, Пловдив и Варна, като сред любопитните наблюдения е, че разликите между втората и третата община разликата е само един жител в полза на Варна (въпреки че сравнението не е съвсем коректно, тъй като в състава на Варна влизат и 5 села, а ако сравняваме само градовете Пловдив е отчетливо по-голям, с почти 10 хиляди души). С под 1000 души отново са две общини – Трекляно и Бойница.
По-интересен обаче е броят на малките общини. Законът за административно-териториалното устройство определя праг от минимален брой жители, над който има смисъл да се създава и поддържа отделна община – 6 хиляди души. Очаквано, преброяването сочи, че броят на общините, които не отговарят на този критерий, е достигнал 83, а в граничната зона до 7 хиляди вече са още 10. От значение е и обстоятелството, че без изключение тези общини губят население между двете преброявания.
“Това от своя страна за пореден път повдига въпроса за нуждата от административно-териториална реформа, която да сведе броя на общините до тези, които могат да се самоуправляват и имат функционираща местна икономика. Разбира се, отчитайки особеностите на географията, свързаността на населените места и границите на естествените икономически центрове”, констатират от Института за пазарна икономика (ИПИ).
5 общини с ръст
Спадът на населението между двете преброявания е почти повсеместен. Въпреки това има няколко положителни примери – пет общини увеличават населението си между двете преброявания. Две от тях са най-развитите общини в периферията на София – Божурище и Елин Пелин, които от една страна имат силна собствена икономика в преработващата промишленост и логистиката, а от друга предоставят алтернатива с по-добри жилищни условия и повече пространство на замогнали се бивши жители на столицата. Сходен пример е пловдивската община Родопи, а значителен ръст се наблюдава и в Несебър, където е съсредоточена значителна част от туристическата индустрия на Бургаска област.
Останалите 259 общини обаче (Сърница не съществува през 2011 г., затова не можем да сравняваме) отбелязват спад на населението между преброяванията, като най-малките свивания са отново в перифериите на София и Пловдив. Обратно, най-видимото струпване на общини с чувствителен спад на населението от над 30% в рамките на десетилетието е по границата със Сърбия във Видинска област. Повечето общини край Дунав също се характеризират със значителен спад, далеч над средния за страната. В общия случай остава валидно наблюдението, че регионите на страната, където има развита местна икономика регистрират най-малките спадове, въпреки че единици могат да се похвалят с ръст на населението.
