Усилията на общините за прилагане на съвременни решения за намаляване на енергийната зависимост срещат сериозни проблеми. Те варират – от липсата на достатъчно капацитет за извършване на енергийни одити на сградите, в които се предвиждат инвестиции в енергийна ефективност, до липсата на свободен капацитет и инфраструктура в електропреносната мрежа за присъединяване на мощности за добив на енергия от ВЕИ. Това изтъкна по време на дискусията “Пътна карта за климатична неутралност на България до 2050 г.” изпълнителният директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ) Силвия Георгиева. Форумът бе организиран от Центъра за изследване на демокрацията и в него взеха участие енергийни експерти, политици, представители на бизнеса, на граждански организации и медии.
Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) представи анализ на различни сценарии за преход към нисковъглеродна икономика, основаващ се на задълбочено моделиране на енергийното потребление и въглеродните емисии в различните стопански отрасли. Експертите на Центъра посочват, че България ще трябва да трансформира икономиката си през следващото десетилетие, като постепенно преустанови използването на изкопаеми горива и децентрализира енергийния пазар. Необходима е ясна стратегия, обхващаща въвеждането на конкретни мерки във всички основни сектори на икономиката – транспорт, обновяване на сградите, енергетика, промишленост и селско стопанство. Същевременно страната трябва да гарантира социалния преход на засегнатите общности и да осигури енергийната сигурност в национален и регионален мащаб.
Проблеми
“България е единствената страна в ЕС, която все още няма одобрени планове за справедлив преход. Липсата на визия за развитие на цели региони от страната, след извеждане от експлоатация на въглищните централи, обрича тези райони на “гетоизация“, изтъкна Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията. България вече загуби значителна част от ресурса, който би могла да насочи към регионите на Кюстендил, Перник и Стара Загора.
Цели
За да постигне България климатична неутралност през 2050 г., страната ни трябва да се фокусира върху преустановяването на производството на електроенергия от въглища преди 2030 г., както и върху определяне на ясни срокове за трансформиране на въглищните региони чрез ефективно използване на наличните европейски и национални инструменти. Това каза старши анализаторът в програма “Енергетика и климат” към Центъра на изследване на демокрацията (ЦИД) Костанца Рангелова която представи конкретни данни от анализа на различни сценарии за преход към нисковъглеродна икономика. По думите й трябва да има цялостен подход за това как въглищните региони да се трансформират към по-устойчив модел. Тя обърна внимание и на необходимостта да се инвестира в иновативни технологии, в развивитие на ВЕИ технологиите, в умни системи за управление на енергийните мрежи.
Енергийна ефективност
Особено внимание в доклада се обръща на сградния сектор, който е един от най-сериозните източници на вредни емисии. Според експертите трябва да се ускори прилагането на мерките за енергийна ефективност, но не само чрез инвестиции на публични средства. Домакинствата трябва да бъдат стимулирани да бъдат активни участници, включително и чрез участие електроенергийния пазар и производството на енергия от възобновяеми източници.
Транспорт
Най-важните препоръки на ЦИД в транспортния сектор са свързани с въвеждане на устойчиви начини на транспорт – политики, в които се отбелязва сериозно изоставане на страната ни. “Не можем да се фокусираме само и единствено върху електрификация на автомобилния ни автопарк. Изключително важно е да насърчим гражданите да използват градски транспорт и алтернативни методи на придвижване”, коментираха авторите на Доклада.
ВЕИ
България трябва да развие сериозни мощности от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), каза научният сътрудник към Центъра за изследване на демокрацията д-р Мария Трифонова по време на кръгла маса на тема “Пътна карта за климатична неутралност на България до 2050 г.”. Тя посочи, че страната ни трябва да инсталира на годишна база между 1 и 2 гигавата ВЕИ мощности през следващите поне 10 години, за да може да постигне целите за климатична неутралност.
