На днешната дата преди 84 години (6 май, 1937 г.) се случва най-голямата трагедия във въздухоплаването.
Дирижабълът „Хинденбург“ на „Цепелин“ избухва в пламъци над въздушната база Лейкхърст в щата Ню Джърси, а 36 души намират смъртта си в адския огън. Катастрофата на величествения „Хинденбург“ на практика слага край на златната ера на дирижаблите, които са били предпочитани за пътуване от висшата класа заради бързината им. Полет над Атлантическия океан по онова време отнема едва три дни, докато пътешествието с кораб продължава повече от седмица.
Дирижабълът “Хинденбург” е бил гордостта на нацисткото правителство и най-големият летателен апарат за времето си с дължина 245 метра и диаметър 41 метра. Обемът на дирижабъла е 200 000 кубични метра, а максималната скорост – 135 километра в час. Пътуването е било изключително комфортно, а пътниците са се наслаждавали на всякакви удобства. Превърнато в днешни пари, един билет за презокеански полет с “Хинденбург” е струвал между 10 000 и 25 000 евро. Но полетът си е струвал парите, защото въздушният гигант е предлагал невиждан за онова време лукс: двуместни каюти с душ-кабина, ресторант с 10 маси, салон (с олекотен алуминиев роял), специално помещение за пушачи, панорамен етаж за наблюдение и много други екстри. Дирижабълът, наречен на името на президента на Ваймарската република Паул фон Хинденбург, първоначално е разполагал с 50 легла, които в началото на 1937 са увеличени на 72. Накратко казано, конструкторите на летателния уред са създали един суперлуксозен летящ хотел в напълно модерен дизайн.
Защо обаче се стига до фаталния край?
По онова време „Хинденбург“ е смятан за изключително сигурно превозно средство, благодарение на своите над 30 успешни трансатлантически пътувания. На 6 май, 1937 г, след 77 часов полет от Франкфурт, Германия, дирижабълът достига Ню Йорк, прави една обиколка над града и се насочва към базата за приземяване в Оушън Каунти. Той превозва 97 души – 36 пътници и 61-членен екипаж.
Времето обаче е изключително лошо и кацането не е позволено, а дирижабълът кръжи известно време, очаквайки разрешение. Към 19 часа вечерта се получава разрешение за кацане и Хинденбург се снижава до 180 м. По време на захождането му към пистата за кацане се появява силен страничен вятър и капитанът дава нареждане за остър завой. Рязката маневра става причина едно от стоманените въжета да се скъса. То удря и пробива една от водородните клетки. Започва да изтича водород. От влажността на въздуха и от движението на дирижабъла, той се наелектризира и когато въжетата са спуснати, от контакта със земята протича електрически разряд към металната рамка. Пожарът се разгаря за секунди. Часът е точно 19.25. Капитанът Макс Прус – опитен пилот и ветеран от Първата световна война, успява частично да овладее ситуацията и с риск за живота си да спусне бавно дирижабъла на земята. Това помага на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдение. Единствено по тази причина 62 човека, пътници и екипаж, успяват да се спасят.
36 души губят живота си в тази катастрофа, включително един човек от наземния екип по приземяването. Тъй като “Хинденбург” бил първият трансатлантически цепелин, който пристига в САЩ през тази година, той бил посрещнат и от много журналисти. Бедствието е отразено подробно в новинарски материали и снимки. Пожарът и масовото му отразяване в медиите разтърсват общественото доверие в безопасността на дирижаблите и слагат край на тяхната ера.
През 1938 г. в Германия е построен нов голям дирижабъл – копие на „Хинденбург“, кръстен „Граф Цепелин II“ (LZ 130). Но този дирижабъл никога не полита с пътници, тъй като използването на водород за пълнене на дирижабли вече е забранено, а заместването му с хелий е икономически неоправдано.
