Преди 529 г. стартира едно от най-значимите морски пътешествия в световната история.
Пътешествие, което ще промени завинаги картата на света.
На 3 август, 1492 г. генуезкият мореплавател и търговец Христофор Колумб отпътува от Испания към Индия, но не по утъпкания път на изток, а в посока запад – през безкрайната шир на океана.
По това време всеобщото мнение сред духовенството на Великите сили на Европа е, че земята е плоска. Колумб обаче е твърдо убеден, че ще успее да достигне до Индия в посока запад, където ще може да търгува изключително ценни за това време подправки.
След дългогодишна подготовка, мореплавателят потегля от пристанището в Палос, Испания.
Това е първата изобщо експедиция на Колумб в морето. Тя включва екипаж от 90 души на корабите „Санта Мария“, на който Колумб издига своя адмиралски флаг, „Пинта“ с капитан Мартин Алонсо Пинсон и „Ниня“ с капитан Висенте Янес Пинсон. След кратък престой на Канарските острови, корабите хващат попътен вятър и на 16 септември достигат до Сарагасово море, басейн, който никога не е бил отбелязван в тогаващната карта на света. В 2 часа през нощта на 12 октомври 1492 г., 33 дни след потеглянето им от Канарските острови, морякът Родриго де Триана забелязва на запад земя, която сутринта всички разглеждат с възхищение. Колумб нарича острова Сан Салвадор („Светият Спасител“), като отбелязва, че според местните жители името му е Гуанахани. Тук за първи път испанците виждат „сухи листа, които се свиват на тръбичка, запалват се и димят в устите им“ – за първи път европейци откриват тютюна. По време на обиколката си в Карибския басейн те откриват много нови растения и култури. От отглежданите посеви европейците познават само памука, а останалите – тютюн, царевица и картофи, виждат за първи път. Предполага се, че от тогава Европа за първи път се е запознала с каучука, а първият европеец, усетил вкуса на ванилията е именно Христофор Колумб.
На 5 декември експедицията достига най-източната точка на Куба – нос Майси. Броени часове по-късно експедицията открива и Хаити. Заради уверението, че е открил източната част на Индия, Колумб нарича местните „индианци“.
По време на пътешествието корабът „Пинта“ изчезва от погледа на Колумб, а „Санта Мария“ е повреден, като останалите моряци се местят на „Ниня“. По негова заповед, от останките на разбития кораб построяват форт на остров Тортуга, който наричат Навидад (Рождество), въоръжават го със свалените оръдия и припаси за една година. Очаровани от прекрасния климат и надявайки се на бързо забогатяване, 39 испанци доброволно остават на брега, като по този начин основават първото европейско селище в Америка.
На 4 януари 1493 „Ниня“ вдига платна и излиза в морето в посока Испания, а след два дни се срещат с „Пинта“. Мартин Пинсон уверява Колумб, че е „напуснал флотилията противно на своята воля“. На разсъмване на 15 февруари, когато вятърът за малко стихва, моряците виждат земя и Колумб правилно определя, че се намират до Азорските о-ви, а след четири дни спират на остров Санта Мария. На 24 февруари отново попадат в буря недалеч от Лисабон, а на 15 март „Ниня“ се завръща в Палос. Същия ден, малко по-късно, пристига и „Пинта“.
Впоследствие Колумб прави още три изследователски експедиции по указ на испанския крал, в които открива още нови места от континентална и островна Америка.
Спорът кой всъщност е бил Христофор Колумб и наистина ли точно той е открил Америка, а не викингите или някой друг, вероятно ще продължава още. Мнозина индианци обаче все още смятат, че „откривателят“ им, който и да е бил той, е донесъл на коренното население на континента неизброими беди – болести, смърт и мизерия.
