Преди дни осъмнахме с новината, че правителството в оставка увеличава капитала на четири големи държавни болници с общо 7,4 млн. лв. с цел закупуване на оборудване и реновиране и преустройство на помещения. Дори да оставим настрана дали са целесъобразни тези инвестиции, редно е да си зададем въпроса как държавата управлява своята собственост и как взима решения, за да насочи ресурс за развитие – ресурс, който е с източник данъците на всички нас. Най-новият анализ на ИПИ „Проблемите на големите: случаят с университетските и с държавните многопрофилни болници и тяхната техническа ефективност“ дава насоки за това как да се подхожда при вземане на такива решения, а темата дискутира Петя Георгиева.
Изследването на техническата ефективност на двете групи избрани за анализ болници – университетските и големите държавни многопрофилни болници – показва, че резултатите на част от тях могат да се оптимизират значително. Сравнението не е правено на база на желан резултат, измерен външно чрез обективен показател, а спрямо функционирането на техни аналози в същата система и при същите условия чрез анализ на граничната им ефективност. Този метод позволява за всяка група изследвани обекти да се намери най-ефективната единица и всички останали да се оценят спрямо нея.
УМБАЛ и МБАЛ са с основополагаща роля в болничната система – малки промени в начина на тяхното управление и функциониране имат много значим ефект. Анализът разкрива средна загуба на ефективност, представена като дял от разходите на изследваните болници, от 19,3% при УМБАЛ и 16,1% при държавните МБАЛ. Това означава, че през 2024 г. ресурс в размер на съответно 347 млн. лв. (УМБАЛ) и 94 млн. лв. (МБАЛ) би могъл потенциално да се използва по-добре.
Измерението на неефективността не е само финансово, а се състои и в непълно и неоптимално използване на ключовите ресурси в здравеопазването. В категорията на университетските многопрофилни болници (УМБАЛ) се използват неефективно около 780 лекари (15%), 959 сестри (15%) и 1477 (14%) легла, а 20-те държавни МБАЛ – съответно 344 лекари, 613 сестри и 994 легла – отново около 15% от общия ресурс.
Функционирането дори при модел на финансиране, който насърчава преминаването на все по-голям брой пациенти през болниците (а не крайния резултат от тяхното лечение), не дава едни и същи резултати – някои се справят по-добре от други. Оптимизирането на дейността е само първата крачка към по-добри резултати за пациента. За да се случат тези по-добри резултати за пациента обаче, финансовият модел следва да се промени в посока плащане за качество и за ефекти, а там, където това не е възможно – плащането за преминал болен да е на основа на по-съвременен и адекватен модел. Част от загубата на ефективност на болниците се дължи на неподходящия модел на финансиране чрез клиничните пътеки, прилаган у нас.
