Днешният 18 април е Международен ден за опазване на паметниците на културата.
Замисълът на инициативата е да привлече общественото внимание по света към ценностите на културното наследство и да се приобщят нови участници към усилията и грижата за опазването на паметниците на културата.
Българските паметници вписани в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство са девет на брой:
- Рилският манастир
Най-големият манастир в България е основан е през Х век от Св. Иван Рилски. България. Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него от Неофит Рилски е основано килийно училище. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
- Ивановски скални църкви
Църквите и всички помещения край тях в местността “Писмата” при с. Иваново образуват големия скален манастир “Свети архангел Михаил”. Световна известност имат стенописите в църквата “Св. Богородица” от средата на ХІV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство.
- Тракийската гробница в Казанлък
Зиданата кръглокуполна гробница се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древния тракийски град Севтополис. Дължи световната си известност на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистическата епоха.
- Ма̀дарският конник
Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Археологически паметник е изсечен в скалите релеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня.
- Несебър – Стария град
Несебърският полуостров – античната Месамбрия, наричана в ранното средновековие Месемврия, а по-късно и Несебър е заселен преди повече от три хилядолетия. Старият град в Несебър е дълъг само 850 и широк 350 м. През различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега. До наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата.
- Боянската църква
“Св. св. Никола и Пантелеймон” е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в списъка. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения – втори живописен слой над оригиналния) на средновековни художници (т. нар. “Боянски майстор”) от 1259 г., които се причисляват от някои изкуствоведи към Търновската живописна школа.
- Свещарската гробница
Тракийско-елинистична гробница се намира в Североизточна България и датира от първата половина на ІІІ в. пр. н. е. Предполага се, че в нея вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод.
- Национален парк Пирин
Паркът е институционализиран през 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината. В рамките му се намират два природни резервата – Баюви дупки – Джинджирица, който е един от най-старите резервати в България, и резерват Юлен.
- Резерватът „Сребърна”
Разположен е край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра. Той обхваща езерото “Сребърна” и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено “Via Pontica”. Резерватът е известен най-вече с птиците, които могат да се наблюдават на неговата територия. 179 вида птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав пеликан, корморан, чапли, лопатар, ням лебед, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер и др.
