Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 26 юни почина член-кореспондент Милена Цанева. Авторитетно и трайно присъствие в българския академичен и литературен живот – така би могло накратко да се характеризира цялостната дейност на чл.-кор. Милена Цанева като литературен критик и историк, педагог и общественик, отбелязват от пресцентъра на научната институция.
Чл.-кор. Милена Цанева е родена на 20 май 1930 г. в София. Завършва специалността „Български език и литература“ във Филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1956 до 1963 г. работи последователно като хоноруван, редовен и старши асистент в Софийския университет. От май 1963 г. започва работа в Института за литература при БАН като научен сътрудник втора степен, а после е избрана за научен сътрудник първа степен. През 1967 г. защитава кандидатска дисертация, през 1969 г. е избрана за старши научен сътрудник втора степен, а през 1979 г. – за старши научен сътрудник първа степен. През 1982 г. е избрана за професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1980 до 1993 г. е ръководител на Катедрата по българска литература във Факултета по славянски филологии на СУ. През 1997 г. е избрана за член-кореспондент на БАН.
Трайното присъствие на чл.-кор. Цанева в българския литературен живот е посветено на творчеството на Иван Вазов. Научноизследователският й интерес се свързва изцяло с морално-психологическата панорама на петте десетилетия от нашето обществено развитие, по време на които твори патриархът на българската литература.
Научните й изследвания обхващат над 250 публикации и 12 самостоятелни монографии: „Светослав Минков“, „Из поетичния свят на Иван Вазов“, „Иван Вазов в Пловдив“, „Профили и етюди“, „Иван Вазов“, „Петима поети“, „Роман Ивана Вазова „Под игом“, „По страниците на „Под игото“, „В търсене на героя“, „Писатели и творби“, „Поет и общество“, „Автори, творби и проблеми“ и „Иван Вазов – поетически път“. В своите книги чл.-кор. Цанева поставя такива важни теоретични проблеми, като този за понятието „класика”, за лирическите проекции на отношението автор – герой – читател, за ключовите думи в художествените творби, за литературните шедьоври. В своите изследвания чл.-кор. Цанева прояви усет за социално-културната обстановка, за важните проблеми на литературно-историческото и литературно-критическото мислене, както и за интересните тълкувания на творчеството на редица български автори като Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Никола Вапцаров, Ивайло Петров и други.
Преподавателската дейност на чл.-кор. Цанева е свързана изцяло със Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където тя бе обичан от студентите преподавател и ръководител на много аспиранти, докторанти и специализанти.
Нейните научни изследвания и доклади, изнесени на конгреси и симпозиуми в България, и в чужбина, се посрещаха с изключително внимание от чуждестранните учени – слависти и българисти. В продължение на много години чл.-кор. Цанева беше заместник-главен редактор на списанието „Литературна мисъл”, а впоследствие и на списанието „Език и литература”, редактор и съставител на редица издания на Вазови съчинения, и на сборници с литературоведски изследвания.
Нейната научно-обществена дейност бе свързана с участието й в научни съвети, международни и национални комисии, художествени и експертни съвети. Чл.-кор. Цанева беше председател на Специализирания научен съвет по литературознание към ВАК, член на Съюза на българските писатели, член на Съюза на учените, както и член-основател на Съюза на филолозите-българисти.
Като признание за цялостната й научна, преподавателска и обществена дейност, чл.-кор. Милена Цанева беше удостоена с редица отличия и награди.
“С кончината на чл.-кор. Милена Цанева Българската академия на науките и българската наука губят един голям и достоен учен, с широка култура и ерудиция, прекрасен педагог и обичан учител, оставил след себе си достойни наследници”, отбелязват от научната институция.
Опелото ще се състои на 2 юли, сряда, от 13:00 ч. в църквата “Света София“.
