Михаил Горбачов, който сложи край на Студената война, но не успя да предотврати разпадането на Съветския съюз, почина вчера на 91-годишна възраст. Той ще бъде погребан на Новодевичиевото гробище в Москва, в родовия парцел, до съпругата си Раиса Горбачова, предаде ТАСС, цитирайки източник, запознат с желанието на близките на Горбачов.
Последният съветски президент сключи договори за намаляване на въоръженията със Съединените щати и установи партньорски отношения със западните сили за премахване на Желязната завеса, която разделяше Европа от Втората световна война, и доведе до обединението на Германия, отбелязва Ройтерс.
Когато през 1989 г. продемократичните протести обхванаха цяла комунистическа Източна Европа, той се въздържа от използване на сила за разлика от предишни лидери на Кремъл, които изпратиха танкове за потушаване на въстанията в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968.
Протестите обаче подхраниха стремежа към автономия в 15-те републики на Съветския съюз, който хаотично се разпадна през следващите две години. Горбачов напразно се бори да предотврати този разпад. Когато през 1985 г. на 54-годишен, той стана генерален секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), Горбачов си постави за цел да вдъхне нов живот в комунистическата система чрез въвеждане на ограничени политически и икономически свободи, но реформите излязоха извън контрол.
Политиката му на “гласност” – свобода на словото, позволи на немислими дотогава критики към партията и държавата, но също така окуражи националистите, които започнаха да настояват за независимост в балтийските републики Латвия, Литва, Естония и другаде.
Много руснаци никога не простиха на Горбачов за сътресенията, които реформите му отключиха, смятайки, че последвалият рязък спад на жизненото им равнище е твърде висока цена за демокрацията.
След като на 30 юни посети Горбачов в болницата, либералният руски икономист Руслан Гринберг заяви пред медията на въоръжените сили “Звезда”: “Той ни даде свобода, но ние не знаем какво да правим с нея.”
