Учените успяха за първи път да проследят смъртоносната бактерия до епицентъра на най-ранната известна пандемия. Плаката на Юстиниан, която опустошила източното Средиземноморие преди 1500 години, е описана многократно в историческите текстове, но до момента микробът, отговорен за нея, оставаше загадка, съобщи „Евронюз“. Изследователите идентифицираха следи от бактерията Yersinia pestis в масова гробница под руините на Джераш в Йордания, предоставяйки първото директно биологично доказателство за Плаката на Юстиниан.
„В продължение на векове разчитахме само на писмени сведения за опустошителната болест, но липсваха каквито и да е твърди биологични доказателства за наличието на чума“, каза Рейс Хай Дзянг, водещ автор на изследването и доцент в Колежа по обществено здравеопазване на Университета на Южна Флорида.
„Нашите находки предоставят липсващото звено от пъзела, предлагайки първия директен генетичен поглед върху това как пандемията се е развила в сърцето на империята“, добави Хай Дзянг.
Плаката на Юстиниан започва през 541 г. сл. Хр. и се смята за първата документирана пандемия в света, припомня БГНЕС. Обхващайки източното Средиземноморие и Византийската империя, историците смятат, че е една от най-смъртоносните епидемии в историята, с приблизително 15 до 100 милиона жертви в рамките на два века рецидиви.
Мистерията около причинителя на чумата вече е разкрита: според учените това е била Yersinia pestis – същата бактерия, която предизвиква по-късните епидемии, включително Черната смърт през 1346 г. Зоонозната бактерия се разпространява основно чрез бълхи, които нападат гризачи, особено плъхове, живеещи в близък контакт с хора, а в пневмоничната си форма може да се предава и директно между хора.
С помощта на съвременни ДНК технологии изследването, ръководено от интердисциплинарен екип от Университета на Южна Флорида и Университета Флорида Атлантик, анализира осем човешки зъба, открити в погребални камери под древния римски хиподрум на Джераш.
ДНК анализът показа, че жертвите са носели почти идентични щамове на Y. pestis, потвърждавайки присъствието на бактерията в империята между 550 и 660 г. сл. Хр. Резултатите сочат бърза и смъртоносна епидемия, съвпадаща с историческите сведения за масови жертви.
„Обектът в Джераш предлага рядка възможност да видим как древните общества са реагирали на бедствия в общественото здравеопазване“, каза Дзянг. Свързано изследване показва, че Y. pestis циркулира сред човешките популации хилядолетия преди епидемията на Юстиниан. То също така предполага, че по-късните пандемии – включително Черната смърт и спорадични случаи днес – не са възникнали от един-единствен източник, а независимо от животински резервоари.
