Днес се навършват 104 години от рождението на Индира Ганди – жената, която завинаги променя историята на Индия. Едновременно обичана и мразена, но никога безразлична, тя е сред най-големите имена в световната политика. Име, което не избледнява във времето, а нейните думи и до днес са извор на мъдрост. „Не можете да си стиснете ръцете, ако сте със свити юмруци”… “Отъпканият път не води до нови пасища”, е казала Индира Ганди.
Израства в разгара на борбата за независимост в силно политизирано семейство. Учи в частно училище в Швейцария, след смъртта на майка ѝ се мести в Оксфорд. През 1956 г. е избрана за президент на младежката организация към Индийския национален конгрес, а през 1964 г., след смъртта на баща й, заема негово място в парламента. Въпреки че в началото никой не вярва в нея, само за пет години тя се превръща в един от най-влиятелните премиери на Индия. Така Ганди става първата жена министър-председател на Индия.
Тя национализира банките, страната бързо развива промишлеността, пусната е първата АЕЦ, в селското стопанство протича т.нар. „Зелена революция“, заради която Индия за първи път от много години става независима от външни доставки на хранителни продукти и селскостопанска продукция.
През 1975 г. съдът признава Индира Ганди за виновна по обвинения в избирателни нарушения на изборите през 1971 г., нарежда й да подаде оставка и налага забрана за политическа дейност в продължение на шест години.
В отговор Ганди обявява извънредно положение. По време на него в Индия са прекратени тежките религиозни конфликти. Но и се въвеждат мерки, които за мнозина са неприемливи – наредба за стерилизация за овладяване на непрекъснатия прираст на населението, закриване на някои вестници и ограничаване на политическите свободи.
Връща се на власт през 1980 г. Вторият ѝ мандат като премиер е изпълнен с конфликти със сикхите.
На 31 октомври 1984 г. е убита от свои телохранители в акт на отмъщение заради освободения през юни с щурм окупиран от сикхски сепаратисти „Златен храм” в Амритсар.
