В Националното училище по фолклорни изкуства “Филип Кутев” в град Котел се провеждат работилници за божигробски килими – част от проекта “Традиционна носия, знание чрез изложби, лекции и работилници”, реализиран с подкрепата на национален фонд “Култура”, предаде БНР. Инициативата цели да върне към живот едно ценно културно наследство чрез пряк досег, знание и творчество.
Създателят на проекта Дора Куршумова разказва, че в основата му стои пътуваща изложба, експонирана в самото училище. Тя включва 25 картини с български народни носии, сред които и хаджийската премяна. Част от нея са божигробската престилка и кърпа – именно те се изработват по време на работилниците.
Идеята е децата от училища и формации по народно пеене и танци не просто да научат за тези елементи, а да ги създадат сами, за да продължат да “играят” и да бъдат използвани на сцена. В рамките на занятията участниците се запознават с историята на божигробската престилка – двувековен елемент, произвеждан някога от монасите в Атон и Божи гроб. Съществуват два основни модела с характерни орнаменти, които днес се пресъздават чрез специална технология с печати, наподобяващи восъчния печат на монасите. Върху тъмносин плат и със специална боя престилките стават устойчиви и автентични.
Особено впечатляващо за Куршумова е участието на деца, които умеят да плетат прашлове – умение, което все по-рядко се среща. Тя разказва с гордост за третокласник от Нова Загора, който с ентусиазъм е изплел своите прашлове – рядък пример за момче, овладяло това традиционно изкуство.
Хаджийската премяна носи и силна символика. Тя се смята за първата градска носия в България. В Котленския регион жените са тъкали килими, вместо да шият шевици по ризи, вплитайки в тях надеждите и мечтите си. Защитната сила на носията идва от килима, пафтите и от един специален накит – куната. Това е голяма седефена икона с изящен обков, която заедно с пафтите украсява носията на невестите.
По време на работилниците децата успяват в рамките на един час да изработят престилките си, да изплетат прашлове, а докато боите съхнат – пеят народни песни и играят хоро. Според Куршумова именно така традицията получава нов живот – чрез преживяване, радост и участие.
Проектът не е насочен само към деца. В него се включват и читалищни дейци, както и творчески групи от Младежкия дом в Котел – актьори от клуб “Легенди”, певци и танцьори. Заедно с утвърдени музикални педагози и изпълнители, участниците също изработват забрадки и престилки – както вече успешно е направено и с деятелките от читалище “Диньо Сивков” в Нова Загора.
Така чрез съчетание от изложби, работилници и живо общуване с традицията, проектът доказва, че българската народна носия не е музейна реликва, а жива култура, която може да продължи да вдъхновява и днес.
