На днешната дата преди 123 години в Дрезден (23 февруари през 1899 г.) е роден един от най-четените немскоезични писатели на XX век Ерик Кестнер.
Баща му е седлар, а майка му – домакиня, която по-късно се посвещава на фризьорската професия. Постъпвайки в училище за учители в Дрезден през 1913 г., скоро след това Ерих Кестнер го напуска, оставяйки недовършено образованието си. Когато е на 15 г., започва Първата световна война и авторът е изпратен в тежкоартилерийски отряд в армията. Ужасите на военното обучение и жестокостта на войната като цяло, оставят своя траен отпечатък върху антивоенната нагласа на Кестнер. След края на войната, той все пак завършва образованието си, вземайки стипендията на град Дрезден.
При престоя си в Берлин в периода 1927 – 1933 г., Ерих Кестнер пише голяма част от книгите си, както и множество поеми, вестникарски колони, статии и ревюта в някои от най-важните периодични издания в немската столица. През 1928 г. е издадена и първата му книга, Herz auf Taille, а през есента на същата година излиза и първата му детска книга – „Емил и детективите“. Книгата е продадена в над 2 милиона копия в Германия и е преведена на 59 езика. Продължението на историята за Емил – „Емил и тримата близнаци“, вижда бял свят през 1933 г.
С избухването на Втората световна война и идването на нацистите на власт, животът на Кестнер се променя коренно. Пацифист по душа, авторът слага подписа си, наред с други видни писатели и учени, под документа “Urgent Call for Unity”, с който се предлага спирането на разпространението на нацизма. След неуспеха на този призив, много от приятелите на Кестнер емигрират в чужбина. Авторът решава да остане в родината си, подлагайки се на множество разпити от страна на Гестапо. Тези разпити водят и до отстраняването на Ерих от писателската гилдия. Книгите му са изгорени от нацистите като „противоречащи на немския дух“.
Книгите на автора жънат невероятен успех. Той получава различни награди като “Златна филмова лента” през 1951 г. за сценария на „Двойната Лотхен“, литературната награда на град Мюнхен през 1956 г. През 1960 г. се сдобива с наградата „Ханс Кристиан Андерсен“, а през 1968 г. получава награда за литература от немския масонски орден. Кестнер изиграва и основополагаща роля в основаването на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен – най-голямата в Европа. Умира на 29 юли, през 1974 година в Мюнхен.
Ето няколко избрани цитати от Ерих Кестнер:
Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.
От време на време не вярвайте на учебниците си!
Всичко, което приема гигантска форма, впечатлява глупавия.
Защо трябва да правим нещата винаги така, както са правени преди?
Да срещнеш назначен учител, който е роден за учител, е толкова рядко, колкото да срещнеш герои или светци.
Който не е работил в чужди земи и не е срещал чуждестранни майстори, не може да се нарече майстор. Трябват да те признаят не само у дома.
Не можеш да докажеш куража си единствено с юмрук – трябва и ум.
Единствените, които задържат властта, са тези, които жадуват за нея.
И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си!
Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце: Не забравяйте никога детството си!
