Развитите икономики и малък брой нововъзникващи пазарни икономики се справят добре. Има догонване на нивата отпреди COVID в доста държави, но останалата част от света изостава все повече. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд – Кристалина Георгиева при разговора си с Масуд Ахмед, който е президент на Центъра за глобално развитиe.
„Това е опасно, защото увеличава ограниченията за по-сериозно възстановяване, както и смущенията във веригите за доставки, намалява и способността за пътуване по света“, обясни Георгиева.
Друго притеснение на МВФ е инфлацията, обясни тя.
„В някои държави се повишава. Не е универсално явление, но в доста страни, особено в САЩ, е проблем. Дължи се на несъответствията между търсенето и предлагането, на натиска от промените на пазара на труда и на сътресенията, породени от климата, които се отразиха на цените на храните и на селскостопанската производителност. Може да бъде овладяна и централните банки знаят как да направят това, но има два проблема. Първият е деликатното балансиране между Федералния резерв и другите централни банки, които са подложени на натиск да се борят с инфлацията и да поддържат възстановяването. Вторият са страничните ефекти върху развиващите се пазари“, каза Кристалина Георгиева
Драстичното нарастване на дълговете по време на пандемията също поражда притеснения в представителите на международната финансова институция.
„От Втората световна война насам никога не сме виждали такъв ръст на дълговете. Ако вземем публичния и частния с общ размер, той се равнява на 256% от БВП. Дългът е особено тежък за страните с по-слаби фундаментални показатели на икономиките и по-високи нива на задлъжнялост. Това се отнася в особено голяма степен за тези с ниски доходи. Това е година, в която възстановяването вероятно ще продължи, но срещу по-силен насрещен вятър“, прогнозира Георгиева
