Весела Казакова е родена в София. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ и продуцентство в УНСС. Сред популярните й роли са тези във филмите “Мила от Марс” и “Откраднати очи”. Дебюта си зад камера прави, когато през 2008 г. с Мина Милева създават продуцентската компания Activist38. Те правят и филма “Жените наистина плачат”. Това е вторият игрален филм за режисьорките след “Котка в стената” и поредица предизвикателни документални творби като “Чичо Тони, тримата глупаци и ДС” и “Звярът е още жив”.
Филмът “Жените наистина плачат”, копродукция на България и Франция, е разтърсващ, ефирен, брутален, емоционален, сериозен, на ръба, но и в центъра на нещата от живота. Във него участват Мария Бакалова, Биляна и Екатерина Казакови, Ралица Стоянова, Йосиф Сърчаджиев и други. Режисьорките Мина Милева и Весела Казакова говорят смело за проблемите и за търсенето и създаването на въображаеми механизми за решаването им. Филмът изненада с пробива си тази година на 74-ия международен кинофестивал в Кан, селектиран в официалната програма “Особен поглед”. Лентата разкрива историите на пет жени от едно семейство – Ана (Екатерина Казакова), двете й дъщери Соня и Лора (Мария Бакалова и Ралица Стоянова) и двете й сестри Йоана и Вероника (Весела и Биляна Казакови).
– Как си обяснявате факта, че 10 години със сестрите си, които участват в “Жените наистина плачат” не сте сядали сериозно и откровено да поговорите помежду си? Момичетата говорят много по принцип. Кога се случва отчуждението? Към днешна дата мога да заявя, че в много семейства у нас отчуждението съществува.
– Най-близките по роднинска линия може и да са най-далече от теб. Слава богу, при нас никога не е било, винаги сме били близки, но не сме си отделяли внимание за най-съкровени неща. То има още много, това е само началото. Мисията ни събра.
– А как се случи филмът? При всяка една от вас?
– Истинската сила на творбата излиза, когато не си сложил прегради на собтвената си мотивация. А много често първоначалният порив се забравя и работейки по филма, все почече го измисляш и се отдалечаваш от себе си. Ние успяхме да се върнем към първоначалния си порив и бяхме да готови да се оголим.
– Какво се промени след “Жените наистина плачат”?
– Както вселената се промени в деня на нашата премиера в Кан (така казваха астролозите), така и светът на киното се промени безвъзвратно. Киното и ние се обърнахме към самите себе си, защото илюзията вече не е алтернатива.
– Как ви хрумна идеята да поканите Мария Бакалова? Търсен “ефект” ли беше?
– Както се казва, съдбата си знае работата. Ние избрахме Мария по време на кастинг, в който с Ралица в партньорство бяха като едно. По време на снимките на филма в Странджа планина, Ралица й предаде информацията за кастинга. И филмът ни предначерта пътя й. Даже самата Мария казва, вие ме “Урочасахте”. 🙂
– Кога плачат жените?
– Плачат за децата си най-вече. Майките плачат. Аз плача много, почти няколко пъти на ден, без да имам деца, но все нещо ме разплаква.
– Какво дължим на родителите си?
– Най-трудно е да си родител. Всичко дължим. И трябва да им казваме повече “Обичам те.”
– Защо думата насилие продължава да е актуална в 21 век?
– Не сме се научили да различаваме насилието. Още много работа трябва.
– Познавате ли лоши, но наистина лоши хора? Повечето от нас правят злини, защото са наранени, нещастни, несподелени в личен или професионален план.
– Абсолютно вярно. Няма наистина лоши хора, но и не трябва да приемаме навътре и да се обиждаме на някого, който ни наранява, и да събираме гняв. И за това трябва да артикулираме чувствата си.
– Трябва ли да се изговаря истината? Споделените думи са отговорност.
– Трябва да дойде моментът да кажеш истината.
– От какви филми имат нужда българите?
– От пречистващи.
– Разкаже ни повече подробности за ХИВ темата във филма?
– Избрахме тази тема, защото това е интимна и много стигматизирана “болест”. Искахме да покажем колко предрасъдъци поражда това. И наистина, няма никога да видите тези хора да излязат на открито. Защото биват поругавани и недопускани до прегледи и т.н. Имахме няколко консултанта и сцената в Чек Пойнт – Центъра за сексуално здраве е проведена с реалния специалист по ХИВ д-р Елена Биринджиева. С една две таблетки дневно по време на терапията, живеещите с ХИВ могат да имат нормална продъжителност на живота, да имат здрави деца и да не предават вируса на своите партньори или на лекарите при медицински манипулации. Но обществото ни не е наясно с това.
– Хората винаги са свързани помежду си – съзнателно, несъзнателно, емоционално, социално…В този контект, личните граници са важни. Как изградихте вашите?
– Все повече се усеща връзката ни не само като сестри или близки. Граници вече не бих казала, че има, както беше преди.
– Нека да поговорим за родителството като криза на личността?
– Разговорите са единственото излизане от криза според мен. Но и трябва да се подготвиш за тези разговори.
– Какво се случва и какво не се случва в живота на жените днес?
– Трябва да устоим мястото си. И да сме толерантни една към друга, в повечето случаи се обръщаме една срещу друга. Затова искахме във филма да наблегнем на солидарността между жени. Не може да си представите колко голяма промяна ще настъпи, ако осъзнаем и започнем да го прилагаме, да се подкрепяме – лично и професионално.
– Вярвате ли, че никой не се спасява сам?
– Прекрасен въпрос. Най-трудният. Никой не може да бъде спасен, ако сам не пожелае.
