Най-вероятно ще има още училища, които ще минат на дистанционно обучение. Това каза министърът на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев в Благоевград, където бе за откриването на STEM център в местно училище.
По думите на министъра дистанционното обучение не е пълноценно колкото присъственото, но все пак е компенсаторно. То ще продължи в зависимост от здравната ситуация, като регионалните здравни инспекции следят процента на заболеваемост. Вчера онлайн учиха учениците в Русе.
„Всяка година пикът на грипната вълна съвпада с края на учебния срок. Няма да има проблеми да приключи учебният срок и учениците да бъдат оформени“, увери министърът в оставка.
В Благоевград той откри нова STEM среда в Осмо средно училище „Арсени Костенцев“, изградена по Националния план за възстановяване и устойчивост. Тя включва STEM център и шест високотехнологични оборудвани и свързани класни стаи. Общата стойност на проекта е близо 186 000 евро.
След това беше направена първа копка на нов физкултурен салон на училището. Той ще бъде построен по програмата на министерството на образованието и науката „Изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общински училища за периода 2024-2027 година“ и е на стойност малко над 1 милион евро.
STEM средата е преди всичко физическа, с модерно оборудване, технически средства, модерни кабинети. Но STEM обучението предполага и променени методи на преподаване, в които учениците да са по-активни, учене чрез опити и експерименти, каза Вълчев и допълни, че традиционните методи на преподаване стават все по-непригодни. Ние сме във все по-трудна конкуренция за вниманието на учениците, каза още той. По негови думи STEM центровете увеличават мотивацията за учене.
Министърът в оставка посочи, че учениците имат проблеми с математиката и природните науки. И ниските ни резултати на PISA до голяма степен се дължат на тях, каза Вълчев. Той обясни, че STEM центровете не са единственото условие да се подобрят резултатите и трябва промяна в учебните програми и оценяването. Направихме крачка назад от интегралния изпит след седми клас (изпит по математика, който да включва и природни науки). Остават задачите с елементи на природни науки след 10 клас, каза Вълчев.
Най-важно е учениците да знаят български език. Имаме немалко такива, които са с недостатъчни умения на входа на първи клас, които след това се задълбочават. Затова сме предложили така наречената езикова интеграция, която среща консенсус и сред парламентарните групи, обясни още той.
Вълчев посочи още, че чуждите езици са на първо място по изучаване към момента. Нашите ученици са мотивирани да ги изучават и се справят добре, за разлика от математиката и природните науки, каза той. Има залитане по чуждите езици и това се вижда в учебните планове. Часовете по първи чужд език са повече от български език и математика взети заедно, каза Вълчев.
