Ковид отмени ученически изпити. “Поредното издание на изследването PISA трябваше да се проведе през 2021 година, но беше отложено за всички участващи държави, включително и България, с една година заради пандемията от COVID-19”, обясниха от Министерството на образованието и науката (МОН) пред kmeta.bg. Задачи от тип PISA са включени и в изпитите по математика за приема в гимназия след 7-ми клас.
Какво е PISA?
Това е програма за международно оценяване на учениците, разработено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Програмата се обосновава на решаването на изцяло логически, практически задачи, които са универсални и показват до каква степен е развито логическото мислене на подрастващите. Тъй като начина на мислене е общовалиден показател, по който могат да се сравняват учениците от цял свят, основната задача на PISA е да разбере какво е качеството на образованието в различните държави. Тестовете вече са решени от над 1 млн. ученици от 65 държави. Те се провеждат на всеки 3 години.
В изследването участват и десетки хиляди български ученици на 15-16-годишна възраст. След изпита се оповестяват резултатите и всеки ученик може да разбере къде е сбъркал и какво е нивото му. По-ценното в случая обаче е, че след това от ОИСР публикуват статистики, които показват кои ученици в кои държави са се справили най-добре и кои най-зле. Тъй като тестът проверява практическото, логическото мислене, това до голяма степен показва какво е нивото на образованието в съответната държава. Много български ученици имат по-нисък резултат на това изследване. Любопитно е, че българският опит показва, че много често отличниците получават ниски резултати при решаването на задачи от типа PISA. Това се дължи на факта, че тези ученици развиват много добре паметта си, но не и логическата мисъл.
Международните изпити включват четири компоненти. Това са четене, математика, природни науки и решаване на проблеми. Задачите са изработени от експерти от цял свят. Изпитът е ориентиран към проверката на способността на учениците да приложат наученото в часовете в реалния живот и в истински ситуации. Колкото по-ниски резултати получават учениците от определена държава, това означава, че толкова по-нефункционална е нейната образователна система. PISA измерва множество умения, но всичките са свързани с компетенции, които всяка една личност трябва да има, за да може да се реализира успешно в обществен и професионален план.
Кога ще са изпитите?
“Предвижда се изследването “PISA 2022″ да се проведе в периода март-май догодина. То ще обхване около 7000 ученици от 200 училища у нас. Основната оценявана област е математиката и се оценява математическа грамотност на учениците”, обясняват още от МОН.
Провеждането на Международно изследване на гражданското образование също се отлага за 2022 г, заради разпространението на ковид. То ще се проведе за трети път и цели изследване върху това как младите хора се подготвят за компетентно и отговорно участие в обществения живот. Целевата група са учениците от 8 клас. В изследването за България ще участват 150 училища, 4500 ученици и 2000 учители.
Какво още предстои?
Провеждането на Международно изследване на гражданското образование също се отлага за 2022 г, заради коронавируса. То ще се проведе за трети път и цели изследване върху това как младите хора се подготвят за компетентно и отговорно участие в обществения живот. Целевата група са учениците от 8 клас. В изследването за България ще участват 150 училища, 4500 ученици и 2000 учители.
Резултатите от 2018 г.
На последното издание на PISA 2018 г. българските деветокласници показаха много обезпокоителни резултати – 47% от тях нямаха елементарни четивни умения, 44 на сто бяха под критичния минимум знания и умения по математика, а 47 процента – с драстични пропуски в подготовката по природни науки.
25% от участвалите през 2018 г. в изследването български ученици сочат, че имат до 10 книги в дома си, само 9 на сто от учениците – от 200 до 500 книги вкъщи, като те са с много висок среден резултат и са по-напреднали с равностойността на около 4 години обучение в училище спрямо съучениците си, които имат до 10 книги. Данните показват, че колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати – разликата в четивната грамотност на ученици, които четат редовно художествена литература, и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти 2-годишно обучение в училище.
