Напоследък наблюдаваме все повече прояви на агресия между децата – било в училищна среда или на улицата. И не само. Забелязва се и тенденция такива прояви да се заснемат и публикуват в интернет. Само преди около седмица в социалните мрежи бе разпространено видео, на което се вижда как две момичета се бият на тераса на столичен мол. Подобен клип, в който става ясно как 13-годишно момиче в София е нападнато от свои съученици също намери място във фейсбук. За да се справят с този проблем по-рано днес учители излязоха с предложение за финансови санкции до 10 000 лева за разпространение на кадри с насилие между малолетни. В тази връзка Кmeta.bg потърси и разговаря с училищния психолог Иванка Драгнева от Профилирана езикова гимназия “Екзарх I” в Ловеч.
“Всяка проява на агресия е вътрешна неудовлетвореност в детето. Неудовлетвореност от любов, признание, приемане, липса на чувство за сигурност. По този начин то му дава външен израз”, обясни специалистът.
“Да си агресор може да задоволява потребност в детето – да бъде забелязано, другите да се страхуват от него”, поясни тя.
По думите ѝ основна причина е емоционалната отчужденост от страна на родителите.
“В днешно време голяма част от тях са отчуждени емоционално от децата си и са насочи към това те да бъдат единствено задоволени материално”, посочи психологът.
А пътят е обратен – връщане към доверието, сближаването, любовта, смята тя.
Според нея наказанията повлияват само в конкретната ситуация, но не възпитават.
“Поведението на децата е някакъв вик. Тогава ролята на родителя е да стигне до детето, за да открие каква е причината”, казва Иванка Драгнева.
И допълва, че
“седящите острани, които мълчаливо наблюдават са също толкова агресори, колкото самия агресор. Те допускат агресията, но не ѝ дават външен израз. С мълчанието си те я приемат, а с разпространението затвърждават мнението, че това са допустими и приемливи неща. Те са не по-малко “виновни”, колкото и агресорът”.
Как пандемията, изолацията, онлайн обучението оказват влияние върху поведението на децата?
“Изолирането е болка за мозъка точно толкова колкото, ако лишим тялото си от храна. Няма как това да няма последствия. Самата изолация предизвиква страх. А ако има тревожност в родителя – тя автоматично се предава и на детето”, коментира експертът.
По думите ѝ наблюдаваме значително завишен брой на панически атаки при много малки деца (от 7-годишни).
“Това ескалира последно време и вероятно тендецията в тази посока няма да е добра”, заяви тя.
В такива ситуации Иванка Драгнева съветва “да се потърси помощ от семейство, близки, терапевт. И няма значение възрастта, тъй като на колкото и години да сме можем да работим със себе си, да променяме и да постигаме всичко, което искаме стига да не се отказваме”.
