Библиотеки, театри, читалища и други сценични институти са получили указания за съкращаване на бюджета си за тази година до 90% от миналогодишния. А заплатите в сектор “Култура” и тази година остават по-скоро близки до минималната заплата, отколкото до средната за страната, отчитат от бранша.
“Музейни, краеведски сбирки, певчески дружества, литературни – всички тези неща са възникнали от ентусиасти и сякаш и досега се разчита, че тези хора на ентусиазъм ще трябва да работят. Когато доходът ти е 40 евро на ден и трябва да храниш семейство, тези хора се лишават от много неща”, обясни пред БНТ Кирил Бинев, председател на НФ “Култура” към КТ “Подкрепа”. По думите на Михаела Василева, заместник-директор на РИМ – Благоевград, един служител с 20-годишен стаж взима около 900 евро. “Даже не знам дали е бруто или е чисто, заедно с клас, квалификация и други неща, които му се изчисляват”, допълва той.
Бинев също уточнява, че младите музейни работници, библиотекари, музиканти всъщност започват с минималната заплата, което, според него, е много недостойно. “Никога не стигат парите за култура. Ако трябва да се съкращават кадри, да се закриват работни места, все по-трудно ще се работи в библиотеката”, казва доц. д-р Калина Иванова, изп. директор на националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.
Освен ниското заплащане, пари няма и за поддръжка. Покривът на Националната библиотека тече от години. И докато библиотеките все пак са от онези звена, които получават държавно финансиране, да си творец на свободна практика рядко е устойчиво.
“В Русе съм единственият на свободна практика, общо взето от колегите, така че трудно е. Всички, които завършват, не знам къде отиват, защото ние в Русе от групата, която сме около 80 човека, младите художници са около десет и те всички работят нещо друго. При нас най-младите художници, които идват, са между 40 и 50 години”, признава художникът Николай Колев.
Василева от Регионалния исторически музей в Благоевград твърди, че основните проблеми не само тук, а и на музеите в страната като цяло, са свързани с остарялата материална база: “Това особено силно се отнася за фондохранилищата. Това са помещенията, в които се опазва културното богатство на България”, обяснява тя. По думите й състоянието им в голяма част от страната е застинало някъде през 70-те и 80-те години. Музеят в Благоевград в момента се ремонтира и е затворен за посетители. Това означава, че вече една година голяма част от собствените приходи ги няма.
“Всяка година парите се увеличават, това е факт – бюджетът на министерството на културата. Просто няма никаква прозрачност по тяхното изразходване”, на мнение е Бинев. “Колкото и да е голям бюджетът, ако не стига до хората, които се занимават с изобразително изкуство, няма никакъв смисъл”, казва худжоникът Николай Колев.
За поредна година от сдружение “Фабрика за идеи” изчисляват годишния индекс “Достъп до култура”
“Това, което установяваме, е, че в някои от дейностите над 80% от българите не са посетили нито едно събитие”, казва Янита Танева, основател на “Фабрика за идеи”. По думите й тенденциите, които се очертават, са културната пропаст между града и селото, както и по отношение на доходите и образованието.
Индексът измерва ползата от насочените държавни пари за култура, която в момента не е положителна.
“Ако виждаме някъде пробив на българската култура извън България, това се дължи изключително на упоритостта на артистите и на културния сектор”, допълва Танева.
Увеличение, макар и малко, има в посещаемостта на киното, библиотеките и концертите. Министерството на културата подчертава, че в момента извършват анализ за състоянието на министерството и на база на резултатите ще бъдат направени предложения към бюджета.
