В рамките на пет години туристическият сектор претърпя периоди както на почти пълно спиране на дейността, така и на бурна експанзия след отпадането на ограничителните мерки и възобновяването на международните пътувания. Несигурната международна среда и днес обаче ограничава потенциала за растеж. В този контекст Институтът за пазарна икономика (ИПИ) разглежда регионалното разпределение и особености на туризма.
С почти 1,5 млн. посетители, Несебър е най-туристически активната община през 2025 г. За същата година столицата е привлякла 1,3 млн. туристи, Варна – 1,2 млн. Пловдив – 410 хил., а Балчик – 378 хил., като водещите 5 общини формират точно 50% от туристическия поток в страната. Челната десетка се допълва от Велинград, Банско, Бургас, Хисаря и Самоков, като с тези се изчерпват и общините, които са били посетени от над 200 хил. туристи в рамките на годината.
С над 100 хиляди посетители пък са били общо 19 общини, като най-общо се разделят на три групи – курорти за морски и планински/спа туризъм и областни центрове, при които водеща роля играе градският туризъм и бизнес пътуванията. Разпределението между тези три основни вида е относително равномерно, като от над 9 млн. туристи, посетителите в морските общини са 3,5 млн. души, тези в големи градски общини – 3 млн., а в планинските и спа курортите – 2,5 млн. души.
Регионалните тенденции в броя на туристите са разнопосочни, като спрямо 2024 г. в повечето общини има повишение. Водещи по ръст са относително малки общини – Брезово край Пловдив регистрира 211% ръст на годишна база, Свиленград – 153%, Златарица – 109%. Същевременно спадове има сред част от водещите туристически райони, като в Приморско броят на туристите е намалял с 11%, в Созопол – с 2% спрямо предходната година. Несебър от своя страна отчита повишение от 4%, столицата – 9%.
През 2025 г. общият размер на приходите на местата за настаняване достигат 1,4 млрд. евро. Концентрацията при приходите е по-висока, отколкото при посетителите, като в Несебър те са 382 млн. евро (27% от всички), във Варна – 252 млн. евро (18%), в столицата – 147 млн. евро (11%). Взети заедно тези три общини отговарят за над ½ от всички приходи от нощувки в цялата страна. Важно е да се отбележи, че това са само приходите от нощувки на местата за настаняване; в по-общ план, приходите на сектор „Хотели и ресторанти“ достигат 5,3 млрд. евро още през 2024 г., а останалото са различни заведения и услуги за хранене.
Профилът на посетителите в туристическите общини също е много различен. Абсолютен лидер в дела на чужденците-посетители е Несебър (76%), следван от Варна и Каварна (по 70%). В по-южните части на Черноморието делът на чуждестранните туристи варира в диапазона 25-30%. В столицата той е 63%, а в Пловдив – 40%, което отразява ключовата роля на летището в София. Сред водещите планински курорти повече на чужденци разчита Банско (49%) в сравнение със Самоков (30%). Ролята на чужденците в приходите на местата за настаняване е още по-значителна от тази при броя на туристите, като в Несебър постъпленията от чуждестранни туристи формират 83% от общите, в Каварна – 79%, в столицата – 75%.
Ролята на туристическия сектор в местните икономики проличава в дела на сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ в общата добавена стойност. В няколко черноморски общини отрасълът допринася за над половината икономическа активност – 56% в Приморско, 55% в Несебър и 54% ов Созопол. Във Варна делът на сектора е 9%, в столицата – 2,5%. В планинските курорти ролята на хотелите и ресторантите е по-ниска в сравнение с морските, като в Банско секторът създава 36% от добавената стойност, в Самоков – 23%, най-вероятно за сметка на други свързани услуги.
