На днешната дата преди 44 години този свят напуска писателят Хенри Милър. У нас той е популярен с трилогията “Разпятие в розово: Sexus. Plexus. Nexus”, както и с поредицата “Обелиск”, включваща “Тропика на Рака”, “Тропика на Козирога” и “Черна пролет”. Свободолюбив по дух, приживе той е възприеман като пишещ хулиган – дързък и предизвикателен. В романите му има непозволена еротика, мистични елементи и разкрепостена философия.
Освен романите си, Милър е автор на много разкази, на поезия, литературоведски есета и критика, и също така рисува. Освен това е неуморен пътешественик, който непрекъснато опознава себе си чрез света и хората. Такъв е и в личния си живот – жени се пет пъти.
Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ, но творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт-поколението.
Ето част от мислите на писателя:
“Истинският лидер няма нужда да води – достатъчно му е да посочва пътя”.
“Единственото нещо, от което не можем никога да имаме достатъчно, е любовта. И единственото нещо, от което не можем да дадем достатъчно, е любовта”.
“Да можехме да разберем, че единственото, което животът цели да ни научи, е да го приемаме безрезервно. Че всичко, което отказваме да видим, всичко, от което бягаме, всичко, което отричаме, омаловажаваме или презираме, накрая ни проваля. Ако сме отворени, онова, което ни изглежда отблъскващо, болезнено, зло, може да се превърне в извор на красота, радост и сила. За онзи, който има очи да го види, всеки миг е богатство”.
“Много хора казват, че сексът е неприличен. Но единственото истински неприлично нещо е войната”.
“Ужасно е да бъдеш цивилизован, защото, когато стигнеш до края на света, няма с какво да облекчиш ужаса от самотата. Да бъдеш цивилизован, означава да имаш сложни нужди. А човек, когато е напълно завършен, не трябва да има нужда от нищо”.
“Моят дом? Ами това е светът, целият свят! Аз съм у дома си навсякъде, само че преди не го знаех. Но сега знам. Вече няма гранична линия. Никога не е имало гранична линия – аз я създадох. Всичко стои по определен начин на определено място, както нашият мозък стои по отношение на Бог. Светът в своята видима осезаема субстанция е картата на нашата любов. Не Бог, а животът е любов. Любов, любов, любов”.
