По-голяма и пълноценна почивка предлагат за ученици и учители през следващата учебна 2025/2026 година от Министерството на образованието и науката (МОН).
Ваканцията за Деня на будителите около 1 ноември да е 4 дни – от 31 октомври до 3 ноември включително, предвижда проекта за график на учебното време, който е публикуван за обществено обсъждане.
Коледната ваканция да бъде от 24 декември до 4 януари включително, предлагат от ведомството. Пролетната пък се предвижда заучениците от 1. до 11. клас да е от 4 април до 13 април. За бъдещите абитуриенти ваканцията ще започва малко по-късно – на 8 април.
Почивката между двата срока ще бъде три дни – от 31 януари до 2 февруари включително. В графика е предвидена и нова ваканция заради националния празник 3 март, който се пада във вторник. Понеделник, 2 март, се слива с уикенда и почивния 3 март и така се събира нова ваканция от 4 дни – от 28 февруари до 3 март.
По предложение на директорите, за да не се нарушава учебният процес за цяла седмица, неучебни ще са и дните на матурите и националните външни оценявания в 7. и 10. клас – 17 и 19 юни. По традиция неучебни ще са дните на матурите. Предвижда се на 20 май да е задължителният държавен зрелостен изпит по български език и литература, а на 22 май – втората матура.
Национално външно оценяване
Друга значима промяна очаква учениците от догодина и тя е свързана с изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас. Те ще включват интегрални задачи, като за решаването им учениците ще използват базовите си знания и умения по природни науки. На изпита ще има задачи от 6 учебни предмета – биология, химия, физика, география и човек и природа.
За да се чувстват спокойни и да имат достатъчно време за осмисляне на условията на задачите, времето за работа ще бъде увеличено с 15 минути за седмокласниците (така изпитът ще бъде с обща продължителност от 180 минути), а за десетокласниците – с 30 минути (общото им време ще бъде 120 минути).
НВО 7. клас
Тестът по математика в 7. клас ще е 180 минути и ще включва общо 24 задачи, от които 18 задачи (с избираем отговор и със свободен отговор), проверяващи компетентности по математика; и 6 интегрални задачи (с избираем отговор и с кратък свободен отговор), които се решават с помощта на умения, придобити чрез обучението по математика, но проверяват и компетентности, заложени като очаквани резултати по останалите учебни предмети биология, химия, физика, география и човекът и природата).
НВО 10. клас
Тестът по математика и природни науки в края на 10. клас през учебната 2025/26 г. също ще е под формата на тест от 120 минути, интегриращ 5 учебни предмета – математика, биология, химия, физика и география. Той ще включва общо 18 задачи, от които 12 задачи ще проверяват компетентностите по математика; а 6 задачи (с избираем отговор и с кратък свободен отговор) – тези по останалите предмети,
МОН предвижда да въведе сходен вид промени и в изпитите от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас по български език и литература и обществени науки – история и география, но през 2026/2027 учебна година.
Целта е задачите да станат по-практични, без да се заучават закони, съобщи пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
“Заложили сме т. нар. интегрални изпити още през 2020 г. с идеята да се случат през 2022 г., но са били отлагани в последните 3-4 години. Тези задачи ще изискват, за да бъдат решени, в крайна сметка математически алгоритми и математически изрази, но това ще бъдат, в общия случай, по-прости математически изрази и алгоритми”, обясни министърът.
Повече часове по български и математика
Предложение за промяна на учебните планове предвижда още намаляване на часовете по чужд език в гимназия (но запазване на нивата B1 и B2) и увеличаване на часовете по общообразователна подготовка.
Предложението на МОН е часовете по български език и литература и по математика да се увеличат и в двата гимназиални етапа. Общото увеличение по български език и литература ще е с 12%, а по математика – с 25%. Целта по български е да се даде повече време в 11. и 12. клас за упражнения, дискусии, подготовка за матура и включване на повече автори по преценка на учителя, а по математика – да се осигури повече време за упражнения и подготовка за изпити и матура и възможност за „разтягане“ на учебното съдържание в 7-12. клас (вкл. качване на съдържание от 7. клас по-нагоре с цел освобождаване на време и в 7. клас).
Наред с това общият брой на часовете по всеки от предметите в областта на природните науки (биология, физика и химия) ще се увеличи в първи гимназиален етап с по 22%, по география и икономика – с 11%, а по история и цивилизации – със 7%, което според МОН създава предпоставки за по-балансирано разпределение на темите и повече време за затвърждаване на знания и за упражнения в 8. и 9. клас, без да се увеличава учебното съдържание Загражданско образование също са предвидени с 50% повече часове, като само тук е предвидено ново съдържание – в областта на здравното образование и придобиване на компетентности, свързани с първо работно място, държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, социално подпомагане, формиране и управление на публични финанси.
С предложените промени се запазва концепцията част от общообразователната подготовка да приключва в 10. клас, а в последните две години учениците да се фокусират главно върху отделни предмети, които отговарят на техните интереси и са свързани с бъдещата им реализация. Идеята на МОН обаче е да има по-малко часове за профилирана и съответно професионална подготовка в 11. и 12. клас.
Профилираната подготовка в 11. и 12. клас се ограничава в рамките на 16 ч.(или с 20% по-малко часове), като на всеки от профилиращите предмети се предоставят поне по 3 ч. за задължителните модули и поне по 1 час – за избираем модул, което значи редуциране на учебното съдържание на задължителните модули и понижаване на степента на трудност и научна дълбочина на очакваните резултати. Предлага се увеличаване на броя на избираемите учебни часове в 11. и 12. клас извън часовете за профилирана и професионална подготовка, което означава разширена възможност на училищата да избират към кои предмети да насочат тези часове. Сред идеите е и сваляне на част от съдържанието на професионалната подготовка от втори гимназиален етап (11.-12. клас) в класове от първи гимназиален етап (8 -10. клас), наред с акцент върху базови професионални знания и умения, които да се вместят в намаления брой часове.
Заедно с това се предлага да се премахне съществуващото към момента прекъсване в 8. клас в паралелките с интензивно изучаване на чужд език на изучаването на редица предмети като история, география, физика, химия и биология. Целта е чрез включване на тези часове в 8. клас да се постигне по-добър баланс в натоварването им по тези предмети в класовете от първи гимназиален етап, като за сметка на тях се намали чуждоезиковото обучение и профилираната подготовка.
Предвидено е да се запазят трите основни начина за изучаване на чужд език – интензивно, разширено и базово, като се намали общият брой часове за тази подготовка, без това да пречи достигането на съответното ниво в края на средното образование. Интензивно изучаване на чужд език в 8. клас ще има само в училищата, в които в 9. и 10. клас се изучават предмети на съответния език. Останалите училища могат да предлагат изучаване на чужд език само разширено или базово.
Предложението е всички тези промени в рамковите учебни планове да влизат в сила последователно, като от 2026/27 г. да се прилагат само за учениците в 8. клас. През 2027/28 г. ще се приложат за 8., 9. и 11. клас. А от учебната 2028/29 г. – за всички ученици от гимназиалната степен.
