През последните няколко десетилетия професионалното образование в България губи имидж и позиции в ролята си като мост между образованието и пазара на труда. Изтъкват се редица слабости и липси, част от които могат да се адресират сравнително краткосрочно, но за решаването на други е необходима цялостна реформа.
Всъщност професионалното образование продължава да произвежда кадри – около 40% от завършващите всяка година ученици (и около половината от учащите след VIII клас). Така всяка година образователната система осигурява по близо 20 хиляди младежи с професионална квалификация. В същото време данните показват силен недостиг на подходящи кадри. Около ¾ от работодателите имат трудности при намиране на нужните им специалисти и работници, както показва редовното проучване на Агенцията по заетостта. То дава и информация кои специалности и професии ще се търсят. Проблемът е, че държавната машина и образователната система работят бавно и неефективно по отношение на пряката си връзка с пазара на труда. От една страна, идентификацията на бъдещите търсени професии е трудна и неточна. От друга страна, обучението изисква време, а колкото по-дългосрочна е прогнозата, толкова по-вероятно е да не отговаря на бъдещата реалност.
Ниска адаптивност към нови условия
Програмата на професионалната подготовка, материалната база и методите на обучение често са критикувани като остарели, а завършилите получават определена професия и биха могли по-трудно да се преквалифицират. Рискът средните специалисти да попаднат в групата на работната сила, която не работи, не учи и не се обучава (т.нар. група на NEETs), е по-голям от този на завършилите средно образование в общообразователни училища. “Една от основните причини за това е в по-ниската адаптивност на средните професионалисти, включително към технологичните промени в икономика”, коментира Зорница Славова от Института за пазарна икономика.
Решение за елиминиране на негативите от остарели програми, слаба подготовка и прекалено фокусирано образование, което не позволява широка реализация, е промяната към по-обща подготовка, която осигурява работа в по-голям набор от специалности. Ключов елемент е и наблягането на изучаването на чужди езици, както и технологичното обучение.
Липса на адекватни умения
Именно слабостите при технологичното обучение и забавянето на повсеместното въвеждане на дуалното образование водят до отслабване на връзката на професионалното образование и пазара на труда. Това е така, защото поддържането на модерно оборудване, което е близо до това, използвано от фирмите в икономиката, е трудно и скъпо и като цяло непосилно в професионалните гимназии. Поради тази причина създаването на силна връзка между професионалното образование и бизнеса още в периода на обучение е от първостепенно значение.
За половината професионалисти няма търсене
По-тясното свързване на професионалното образование и пазара на труда няма как да стане, ако специалностите и учебните програми не отговарят на реалностите. Това е особено важно на регионално ниво. В професионалните гимназии все още се изучават професии и специалности, чиито кадри не се търсят както в съответните региони, така и в страната като цяло, като в голямата си част завършващите няма да се реализират според образованието си. Изчисленията сочат, че за около половината ученици в професионалното образование в икономиката няма насрещно търсене и заетост на кадри с конкретната придобита професионална квалификация.
Същевременно Списъкът със защитените от държавата специалности нараства отново, което в още по-голяма степен изкривява и отслабва възможностите за гъвкавост на професионалното образование.
Всички проблеми на професионалното образование се усещат особено силно в настоящата ситуация на ниска безработица и огромни структурни несъответствия на пазара на труда. Това налага в още по-голяма степен преминаването към по-адаптивно, ефективно и тясно свързано с икономиката професионално образование. “За това е нужно наблягане на по-широка подготовка, включително с изучаване на език и технологии, повсеместно прилагане на дуално обучение, промяна на план приема с фокус върху структурата на заетостта на местно ниво, регулярно обучение на преподавателите”, обобщава Зорница Славова.
