Пътят на една иновация от чертежа до реалния бизнес у нас често прилича на преход през гъста мъгла. В сърцето на Стара Загора обаче един екип се е заел да бъде дигитален пътеводител за местната общност. Европейският цифров иновационен хъб „Загоре“ (ЕЦИХ) доказва, че не е просто поредната чиновническа структура, а жив организъм, който превежда местната икономика през най-голямата икономическа трансформация от десетилетия насам.
В интервю за подкаста COREJIO и Телевизия Стара Загора изпълнителният директор на АРИР – Стара Загора д-р Румяна Грозева подчерта, че хъбът е създаден с една основна мисия – да бъде мястото, на което всеки местен предприемач може да намери буквално всичко, от което бизнесът му има нужда. При това напълно безплатно благодарение на кохезионната политика на ЕС.
Мост към Европа за кварталния магазин и гаражния сервиз
Навлизането в света на цифровизацията често плаши малките предприемачи, които свързват термина със скъпи и сложни концепции. От хъба обаче бързат да успокоят собствениците на квартални магазинчета, семейни пекарни или автосервизи в региона – центърът е отворен именно за тях, защото до тези хора информацията и финансирането достигат най-трудно.
Дори едно малко гаражно предприятие в Старозагорско може да получи специализиран софтуер, чрез който собственикът да управлява доставките и наличностите си директно от мобилния телефон.
„Хъбът не просто подарява технологията, но и обучава хората на място как да работят с нея. Софтуерът може да има безкрайни възможности, но ако човекът зад него не го познава, инвестицията е безсмислена“, категорична е Румяна Грозева.
Чрез хъба местните фирми получават и директен мост към мрежа от над 200 сходни европейски центъра в целия Европейски съюз.
„Доктори за предприятия“ поставят правилната диагноза
От инженерна гледна точка процесът в Стара Загора изглежда изключително прагматично. Инж. Христо Христов, който ръководи дигитализацията в хъба, описва работата си чрез метафората за лекаря и неговия пациент.
Много често местните бизнеси идват в хъба с грешна диагноза за собствените си проблеми. Собствениците смятат, че имат нужда от скъпо „лекарство“ под формата на сложен и тежък софтуер, докато всъщност проблемът им се решава с нещо много по-фундаментално. Чрез дълги консултации екипът стига до истинския корен на трудностите в предприятието и едва тогава предлага технологично решение, което да служи на хората, а не да ги заробва с излишна сложност.
По отношение на изкуствения интелект (AI) експертите в Загоре внасят доза здравословен скептицизъм. Той е мощен инструмент в ръцете на знаещия потребител, но не бива да се превръща в сляпо увлечение. Истинската магия на технологиите тук се използва за реални общински и бизнес нужди – като отсяване на фалшиви новини и автоматизация на тежки машинни процеси.
Урокът от Нидерландия: Водородът влиза в земеделието
Един от най-амбициозните аспекти в работата на хъба е свързан с развитието на първата водородна долина в България, базирана именно в Стара Загора. Грозева сподели ценен опит от посещенията си в Нидерландия и Полша, където енергийният преход отдавна не е теория, а работеща практика „на терен“.
Там фермерите са се обединили в кооперативи, за да произвеждат биогаз и водород от собствените си селскостопански отпадъци, с които след това зареждат своите комбайни и трактори. Ролята на хъба в Стара Загора е да пренесе точно този успешен европейски модел тук, разбивайки митовете, че водородът е опасен или недостъпен за родните земеделци. Нито една технология не може да стане масово приложима, ако хората не могат буквално „да я пипнат и тестват“ в контролирана и безопасна среда, уверяват от АРИР.
Спиране на „изтичането на мозъци“ чрез позитивна кражба
Социалното и демографското измерение на проекта се оказва не по-малко важно за Старозагорска област от технологиите. Хъбът се е превърнал в истински инкубатор за млади кадри, давайки шанса на ученици и студенти от региона да разработват реални софтуерни решения за бизнеса и да получават възнаграждение за труда си още докато учат.
Това вече доведе до един парадоксален и забавен успех – вълна от „позитивна кражба на таланти“, при която големи компании буквално откупуват младежите още от скамейката на хъба. За общинското ръководство това е най-доброто доказателство за качеството на подготовката на място.
Целта на инж. Христов и д-р Грозева е ясна – създаване на силна дигитална общност в Стара Загора, която да задържи младите хора по родните места. Визията за града след пет години е амбициозна, но напълно постижима: Стара Загора с работещи водородни станции по улиците и изцяло енергийно независими училища и обществени сгради.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
