Политиците имат нужда от обикновена честност

Николай Гундеров завършва славянски филологии в Софийския университет, а след това режисура и драматургия в Академията за изящни изкуства в Прага. Авторският му спектакъл “Леки четива” е оценен от Международната академия за изкуства в Париж и представен в редица европейски столици. За стихосбирката си “Синтаксис на грижите” е оценен като най-добър дебютант на “Южна пролет”. Спектъкълът му “Вернисаж” от Вацлав Хавел получава наградата за режисура на чешката театралната академия DAMU, а през 2005 г. на Международния студентски фестивал във Варшава взима наградата за актьорско майсторство “Ян Кречмер” на Съюза на полските актьорски асоциации. Режисирал е спектаклите “Мъж на верижка” от Ж. Фейдо (Жижковски театър, Прага), “Пациенти & клиенти” по Марк Камолети (Сатиричен театър, София), “Вернисаж” от Вацлав Хавел (Театър “Елиадовна книховна”, Прага), “Рейс” по Станислав Стратиев (НАТФИЗ, София), “Г-жа министершата” от Б. Нушич (Театър “Диск””, Прага), “Писмо до съветско другарче” и много други. Участва като актьор във филма на Иржи Менцел “Обслужвах английския крал”. Съосновател на естествения театър “Trifonoff & Gunderov”.

– Г-н Гундеров, вие сте поет, актьор, режисьор и от камбанарията на такъв – как гледате на политическата ситуация у нас?

– Боя се, че всички камбанарии са срутени и че гледаме не от високо, а от дъното, но ако все пак има някакъв звънец, той е дълбоко вътре в нас – и може би тази вътрешна аларма на безпокойството е едно упование или надежда за ехо по загубената човечност или морал.

– В един паралелен свят – кой персонаж от политическия небосклон в коя роля бихте поставили в пиеса, на която сте режисьор? И виждате ли аналог на ситуацията у нас в някое литературно произведение от миналото – аз лично се сещам за Станислав Стратиев и есето му “Българският модел”?

– Преди години поставих на сцена първата пиеса на Бранислав Нушич “Народен представител”. И… публиката стана част от живота й – дори скандираше по време на спектакъла. Радваше ме, че точно в този час и половина, колкото трае едно представление, хората откриваха себеподобните си, дразнеха се от подлостта и се смееха на глупостта. Публиката откриваше паралели между театралното битие на персонажите и истинския живот. Макар и писана преди повече от сто и трийсет години, тази пиеса бе огледало. А отраженията бяха доста нелицеприятни. А днес? С удоволствие бих се поставил “Ревизор”. Тази дума плаши доста. Познайте кого бих сложил за ролята на градоначалника…

– Защо според вас в последните няколко парламента няма оратори като д-р Петър Берон, проф. Андрей Пантев и др.?

– Може би, защото ораторите се превърнаха в мелиоратори.

– От какъв политически проект има нужда България след тези избори? И как той би звучал, ако трябва да го впишете в комедия, а в драма?

– Не зная дали от политически проект имаме нужда или от обикновена честност. Личният морал е по-силен от всеки конгрес на лицемерието. Липсата на такъв със сигурност води до комедия, а тя неизбежно до трагедия.

– Били сте и в чужбина, работили сте там – по какво си приличат и по какво се различават там политиците от родните?

– Там не е нужно да имаш връзки с политици, за да можеш свободно да упражняваш професията си.

– Относно културата у нас – от какво се отчайвате и къде намирате вдъхновение?

– Доста обидно е, че хора с огромна творческа биография зад гърба си и то зад граница нямат шанс да спечелят проект в страната. Представете си – в Министерството на културата битуват постоянни анонимни комисии и решават всичко анонимно, Ами щом са без имена, кога празнуват имен ден? И действително ли са съставени от хора, а не от насекоми от вид blattodea, тоест хлебарки? Знаете ли, че подобни анонимни експерти лишиха и легендарния актьор Филип Трифонов от възможността да реализира свой спектакъл.

– Кой е най-подходящ за министър на културата?

– Онзи, който знае, че след буквата “л” следва “м”. А с нея обикновено започва думата “морал”.

– Каква трябва да е държавната политика спрямо ковид ситуацията, в която се оказа театърът. У нас имаме всякакви примери – в Сливница кметът Васко Стоилков направи фестивал миналата есен, за да помогне на актьорите, а в Кюстендил – кметът съкрати целия театър без директора и техническо лице, което да стопанисва сградата, същевременно се започна ремонт за над 6 милиона?

– Всяка година в Сливница гостуват авторитетни театрални трупи от цяла Европа, включително и национални театри. Благодарение на радостта на публиката и щедростта на общината този фестивал съществува. А Министерството на културата отказа да го подпомогне с аргумента, че общината не го подкрепя. Ето нещо смешно за финал на нашето интервю.