Между 45.7 и 50.4% от младежите у нас употребяват тютюневи изделия. Това показват данните от специализирано проучване, оповестено днес, когато нощните заведения отварят отново врати.
Младите посягат най-често към традиционните цигари, но засилваща се роля за “зарибяването” им като пушачи играят новите нагреваеми тютюневи изделия, сигнализираха специалисти по социология, обществено здраве, медицина и комуникации.
Изследване на връзката между тютюнопушенето и младежите е извършено от фондация “БлуЛинк” в рамките на проект на Коалицията за живот без тютюнев дим, подкрепен от международния Съюз против туберкулозата и белодробните заболявания.
Анализираните данни са събрани чрез две национални представителни проучвания на “Екзакта Рисърч Груп”, допитване и фокус групи с младежи и други социални методи.
Голяма част от младите хора не одобряват употребата на тютюн и подкрепят политиките за ограничаване му, сочат резултатите. Много младежи възприемат тютюнопушенето като значим проблем, за чието преодоляване трябва да се вземат сериозни мерки. Почти 70% частично или напълно не го одобряват, показват резултатите от изследването.
Голяма част от младежите изразяват и категорична подкрепа към политики за ограничаване на тютюнопушенето.
Повече от половината от младите хора (57,9%) смятат, че трябва да се наложи по-строг и ефективен контрол върху спазване на забраната за тютюнопушене на обществени места, и са съгласни, че държавата не трябва да допуска вмешателство на тютюневата индустрия при изработването и прилагането на политики, отнасящи се до общественото здраве (52,3%).
Голямата част от тях (48,9%) са на мнение, че трябва да се забрани рекламата и промоцията на тютюневи изделия, и искат да се забрани афиширането в обществото и медиите на благотворителни програми и проекти, които представят тютюневата индустрия в положителна светлина (40,4%).
Над една трета от младите хора са изразили мнение, че биха гласували за политическа сила, която предлага политики за ограничаване на тютюнопушенето сред младежите в България, сочат данните от изследването. По време на предизборната кампания част от политическите партии включиха в програмите си и мерки срещу вредната зависимост, припомниха от Коалицията за живот без тютюнев дим. Сред тях са: “приоритетна държавна политика за контрол на рискови фактори като тютюнопушене”; “популяризиране на борбата с рисковите фактори”, сред които и тютюнопушенето, а също и точното наблюдение, че “продължава вмешателството на тютюневата индустрия при решаване на въпроси, отнасящи се до общественото здраве и контрол на тютюнопушенето, в нарушение на чл. 5.3 на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО”. “Българските граждани заслужават решителни действия в тази посока”, коментира д-р Гергана Гешанова, председател на Коалицията за живот без тютюнев дим. Времето за конкретни политики и мерки дойде, заяви тя.
Тютюнопушенето остава важен социализиращ фактор за младите хора и е превърнато в социална норма, предупреждават изследователите на “БлуЛинк”.
“Ранното посягане към пушенето обаче носи сериозни последици за здравето на младите хора, както и за икономическото им състояние и интегрирането им в обществото ни”, обобщи социоложката Емилия Насева, съавтор на изследването.
Тези факти са особено обезпокоителни, в контекста на Ковид пандемията и предстоящото днес отваряне на нощните заведения, където се събират преимуществено млади хора. Наложително е съвместно усилие между собствениците на заведения и контролните органи, за да се гарантира здравето на младежите и спазването на закона, заяви д-р Маша Гавраилова, председател на сдружение “България без дим” и съавтор на изследването.
Макар и да са сравнително отскоро на пазара, нагреваемите изделия заемат трето място сред употребяваните тютюневи изделия у нас, изпреварвайки наргилетата. “Близо 1/5 от анкетираните намират наргилетата и нагреваемите тютюневи изделия за по-безвредни. Това несъстоятелно разбиране е активно лансирано от тютюневата индустрия”, поясни д-р Гавраилова.
