Делът на здравноосигуреното население на национално ниво расте и надхвърля 95%, което до известна степен опровергава мита за ниския обхват и за големия брой неосигурени, товарещи здравеопазването.
Изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) включва отделна категория показатели, които оценяват представянето на областите при осигуряването на здравни услуги на населението и постигнатите в процеса здравни резултати. Здравноосигурителният обхват е един от тези показатели. По данни на НАП здравноосигурените българи са 6,138 млн., а 293 хиляди нямат здравноосигурителни права. За десет години здравноосигурителният обхват се е увеличил с близо 7 п.п.
Данните по области също показват интересни тенденции. Вече има 5 области, в които на практика цялото население е здравноосигурено – Смолян, Разград, Кюстендил, Кърджали и Габрово. В още две области – Видин и Шумен над 99% от населението е с непрекъснати здравноосигурителни права. Изброените области се характеризират с по-възрастно население, голяма част от което са пенсионери – т.е. осигурени за сметка на държавата, което до известна степен обяснява високите нива.
На другия край на спектъра са София (област), Бургас, Сливен и Варна. За ниското ниво на здравно осигуряване в София (област) обяснение може да се търси в трудовата миграция към столицата на хора, живеещи в областта. Бургас и Варна пък се характеризират с по-високо ниво на заетост в туризма, който има сезонен характер.
Фактори за относително по-ниския обхват на здравно осигуряване на отделни места са още делът на сивата икономика, дълготрайно безработните лица, емиграцията и други.
Високият обхват на здравно осигуряване означава, че системата включва много голяма част от населението като източник на приход. Остават нерешени обаче други въпроси, например за бъдещето на здравноосигурителния модел, особено в контекста на настоящия бюджетен дебат. С други думи в края на годината се говори за пари, но не и за реформи и този разговор никога не преминава в следваща фаза. Или както министър-председателят сподели преди няколко дни: „Този бюджет не създава политики, а следва политики, които са създадени в българското законодателство …. Разговорът за реформи се прави в обстановка, когато има достатъчно време за общественополитически дебат“. Но такова време никога не остава, защото бюджетната процедура е цикъл, разположен в рамките на годината и винаги е по-лесно да се мисли за една (или две) години напред, отколкото за дългосрочни и дълбоки промени.
В този смисъл нека припомним, че здравното осигуряване у нас се основава на принципа на единствен платец – НЗОК, а липсата на конкуренция на осигурителния пазар ограничава избора на пациентите и възможностите за контрол върху дейността на финансиращия орган. Това обикновено води до по-високи цени и картелиране на доставчиците на здравни услуги при преговорите с единствения платец. Ще тръгнем ли скоро към разширяване на конкуренцията на пазара на здравно осигуряване, а защо не и въвеждане на лични здравни сметки, или всяка есен ще се оправдаваме с това, че бюджетът отразява вече приети политики, а време за промяната им няма?
