След няколко години на изключително силно търсене на работна сила българският пазар на труда започва да показва първи признаци на охлаждане. Промяната все още не се изразява в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а по-скоро в по-малко обяви за работа, по-предпазливо поведение на работодателите и отслабване на търсенето в част от водещите сектори и икономически центрове.
Данните от различни източници не показват напълно еднаква картина, но събрани заедно, статистиката на Агенцията по заетостта, платформите за работа и Националния статистически институт очертават една обща тенденция – пазарът се отдалечава от пиковите нива на търсене на кадри от 2021–2022 г.
Засега процесът остава умерен, но вече е достатъчно широко разпространен, за да повлияе върху темпа на наемане, бъдещия ръст на заплатите и динамиката на вътрешното потребление. Темата дискутира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
По-малко обяви, по-предпазливо наемане
Месечните данни за свободните работни места, регистрирани в бюрата по труда към Агенцията по заетостта, дават една от възможните гледни точки към намеренията на работодателите. През първото полугодие на 2026 г. средният брой свободни позиции е над 24 хиляди, което е повече спрямо същия период на 2025 г., когато са били около 18 хиляди. Тези стойности обаче остават значително под пиковите равнища от 2021–2022 г., когато регистрираните свободни места достигат 33–35 хиляди. В същото време увеличението на наличните позиции се случва на фона на по-малък поток от нови обявени работни места – около 8–10 хиляди месечно през 2026 г. Това показва, че значителна част от свободните позиции остават незаети за по-дълъг период, най-вече заради ограничения брой и профил на регистрираните безработни.
Регионалната картина също е различна. Най-силен ръст на свободните работни места спрямо предходната година се наблюдава в области като Благоевград, Плевен и Смолян, докато големите икономически центрове вече показват по-сдържана динамика.
ИТ секторът вече не е двигателят на търсенето
Данните от платформите за работа показват по-ясно охлаждане на търсенето. Броят на обявите през последните две години намалява с около 15–20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., като спадът се ускорява през последната година.
Най-видима е промяната във високотехнологичните услуги. В сравнение с 2022 г. обявите за работа в информационните технологии са намалели с над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности спадът е над 50%, а при маркетинга и аутсорсинга – над 35%.
Тези стойности трябва да се разглеждат в контекста на изключително силното търсене след пандемията, което доведе до бързо разширяване на някои компании и създаде необичайно висока база за сравнение. В същото време обаче секторът преминава през структурни промени, свързани с технологичното развитие и автоматизацията, което вероятно ще доведе до по-селективно търсене на висококвалифицирани специалисти.
Забавянето не е само в технологиите
Охлаждането на пазара на труда не се ограничава само до ИТ сектора. По-малко обяви за работа се наблюдават и в отрасли с традиционно голямо търсене на кадри като търговията, туризма и производството.
При търговията процесът е свързан с по-умереното разширяване на големите вериги. При туризма част от недостига на кадри се компенсира чрез наемане на работници от трети страни. В индустрията по-слабото търсене е отражение на забавянето на производството, особено в експортно ориентираните предприятия.
В някои области все пак има положителна динамика – например при логистиката, транспорта, енергетиката, недвижимите имоти и отделни сегменти на преработващата промишленост. Тези увеличения обаче не са достатъчни, за да компенсират общото забавяне.
Регионално намалението на обявите е почти повсеместно. Най-силно се усеща в големите пазари на труд – София, Варна и Русе, където спадът спрямо пиковите стойности от 2022 г. достига около 20–25%. В други големи центрове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е по-умерено.
Различните данни показват една и съща тенденция
Разминаванията между отделните източници се обясняват с различния профил на наблюдаваните работодатели. Агенцията по заетостта по-често отразява търсенето на ниско- и средноквалифицирани кадри, включително чрез програми за заетост. Платформите за работа, от друга страна, са по-силно свързани с големите компании и позициите в икономическите центрове. Реалната картина вероятно се намира между двете крайности. Това се потвърждава и от статистиката на НСИ за свободните работни места в предприятията.
Все още няма криза на пазара на труда
Въпреки признаците на охлаждане България продължава да има исторически ниска безработица и едно от най-ниските равнища в Европейския съюз. Заетостта остава над нивата от периода преди пандемията, а заплатите продължават да растат по-бързо от инфлацията.
Затова настоящите данни не трябва да се тълкуват като начало на криза, а като сигнал за промяна след няколко години на изключително силно търсене на работници.
По-ниското търсене на труд обаче може постепенно да има по-широки икономически ефекти. По-бавният растеж на заетостта, особено при ограничено предлагане на работна сила, може да се отрази върху динамиката на възнагражденията.
Особено важна ще бъде промяната във високотехнологичния сектор, който през последните години беше сред основните двигатели на ръста на доходите, най-вече в големите градове. Ако тенденцията продължи, вероятният резултат ще бъде не рязък спад на заетостта, а по-предпазливо наемане, по-селективно търсене на специалисти и по-бавен темп на увеличение на доходите.
След период, в който работодателите се конкурираха основно за ограничен брой кандидати, пазарът на труда постепенно навлиза в нов етап – в който качеството, уменията и адаптивността на работната сила ще бъдат все по-важни.
