Мартин Димитров е икономист, възпитаник на УНСС. Дългогодишен експерт в областта и депутат. И на 4 април, и на 11 юли е кандидат-депутат от гражданската квота на “Демократична България”. Независимо, че днес всичко е политика, пред страната ни има доста проблеми за решаване, а една от промените, които притесняват хората у нас, е приемането на еврото от 2024 г. и то само с един месец преходен период. Именно по тази тема kmeta.bg се обърна към Мартин Димитров.
– Г-н Димитров, какви промени да очакват хората след влизането на еврото у нас? Стана ясно, че това ще се случи от началото на 2024 година, само с едномесечен гратисен период?
– На страните от Източна Европа, които се присъединиха към еврозоната, им трябваха средно 6,5 години да престоят в „чакалнята“ преди същинската евроизация. За страните с валутен борд този срок даже е 8,5 години. В този смисъл е много по-реалистично да се разглежда диапазон от години, като например 2024-2028, в който България да се присъедини към еврозоната.
– Защо толкова се бърза, правилно ли е това? Според вас по-добре ли е да изчакаме и колко време, особено сега, когато има неясноти в някои политиките на ЕС?
– Не се лъжете, че ако България не предприеме решителни мерки за реформи, ще се присъедини безпроблемно към еврозоната. Явните критерии са тези от Маастрихт, но има и допълнителни. Например, ако не се предприемат действия за съдебна реформа, борба с корупцията, подобряване на средата за инвеститорите и не се покажат убедителни резултати, членството в еврозоната ще се отлага.
– В много държави цените са се вдигнали след преминаването към единната европейска валута? Според проучване 66% от хората у нас имат подобни опасения.
– Това не е вярно. В редица изследвания е доказано, че ефектът върху инфлация е минимален и е от порядъка на 3 промила. Но понеже касае най-вече често потребявани услуги, които са много видими за гражданите, се стига до това измамно усещане.
– Очаквате ли скок на цените и при имотите?
– Ефектът върху цените на имотите може да бъде единствено косвен. Ако влизането в еврозоната доведе до повече инвестиции и растеж, това би увеличило търсенето на офиси и жилищни имоти, което би увеличило цените.
– Възможно ли е въвеждането на еврото да намали лихвите по кредитите?
– Категорично да, примерите от други държави показват спад на лихвите, което е благоприятно и за фирмите и за домакинствата.
– Има ли опасност за спестяванията на българите?
– Не. Рискът за спестяванията е, ако политици се заиграят с промени във валутния борд, което никоя разумен човек не трябва да допуска.
– Какви ползи очаквате от въвеждането на единната валута?
– По-ниски лихви по кредитите, повече инвестиции, нарастване на търговията и т.н.
– България има система на Валутен борд, която беше въведена през 1997 година. Защо трябва да сменяме модела, след като той работи добре? Въпреки че някои икономисти твърдят, че Валутният борд е изчерпан.
– Валутният борд е една от най-разумните реформи в България и естественият преход е към възприемане на еврото. Така постъпи Естония, например.
– След като въведе еврото Гърция се сблъска с банкови и бюджетни кризи. Подобен сценарий може ли да се случи и в България?
– Проблемите на Гърция дойдоха от огромни бюджетни дефицити повече от 10 поредни години. Трябва да се разработят по-силни механизми на ниво ЕК, които да гарантират спазването на финансова дисциплина. Още по-важно е в България да има достатъчен вътрешен натиск за поддържане на нисък бюджетен дефицит и стремеж към балансиран бюджет след края на пандемията.
– Какво ще стане, ако сме приели еврото и то се срине?
– Бъдещето на еврото ще зависи от развитието на икономиката на ЕС и от работата на ЕЦБ.
