За рязко повишаване на инфлацията не може да се говори, но при отделни групи от стоки и услуги има поскъпване, което е повече, отколкото при други стоки и услуги. У нас хората с ниски доходи потребяват основно т.нар. стоки от първа необходимост – хляб, сирене, яйца и др. Там има покачване на цените и то е значително по-голямо от ръста на минималната заплата през тази година, който е 6%. Затова и КНСБ предложи минималната и средната работна заплата да с изпреварващи темпове. Така коментира пред Kmeta.bg различните прогнози за инфлацията у нас икономистът Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
Костов допълни, че синдикатите искат рязко увеличаване на доходите, защото спрямо номиналните равнища на средните европейски стойности те са много ниски. „Трябва да видим какво са превели другите страни, преди да влязат в еврозоната и след като са влезли в нея, и да вземем пример от тях. В рамките на 5-6 години те са удвоили своята минимална заплата. От 320 евро за Латвия, преди да влезе в еврозоната, тя нараства двойно за няколко години до 720 евро“, подчерта Костов. Той допълни, че у нас минималната работна заплата в момента е замразена и затова очакванията са правителството, което ще дойде, да работи в посока на вдигане на доходите. „Няма как да влизаме в еврозоната с минимална заплата от 300 евро“, каза икономистът. Той допълни, че ако следващото правителство иска балансиран бюджет, което означава да събира повече пари от хората и да им дава по-малко, КНСБ категорично ще се възпротиви. Томов заяви, че е нелогично след като Европейската комисия казва, че имаме право на дефицити заради кризата, управлението, което и да е то, не може да иска балансиран бюджет.
България по време на кризата изхарчи най-малко средства от своя БВП за справяне с нея. Ние изхарчихме 6%, докато всички други страни похарчиха 12%, изчисли икономистът. Той добави, че държавният бюджет не е като семейния, принципите са други и каза, че ръстът на минималната работна заплата трябва да се покачва с по 17% на година, а на средната – с 12%. Така, по изчисление на КНСБ, към 2025 г., когато станем членове на еврозоната, минималната работна заплата ще стане 50% от средната, а средната ще е 70% от средноевропейската по покупателна способност. „Не може да се постига европейска интеграция, без да се вдигат доходите“, каза още Костов. Според КНСБ не може да се привличат инвеститори с мантрата, че у нас заплатите са ниски.
