Доц. д-р Офелия Кънева е учен, филантроп, икономист, общественик. Автор е на пет монографии, наръчници, студии и множество статии, както и редактор на научни издания. Рафаела Генкова е ученичка от 12. клас в Търговската гимназия в Бургас. Сама разработва проекта “Свръхпотребление – социална икономика” – приложение, чиято основна функция е размяна и наем на вещи. Потърсихме ги във връзка с четвъртото издание на научната конференция с национален обхват “Предприемачество през погледа на младите хора – възможности и мечти”, която се проведе в Бургас.
Доц. д-р Офелия Кънева, защо трябва да се насърчава предприемаческото мислене, развитието на иновативни решения на реални проблеми и създаването на диалог между ученици, преподаватели и бизнес представители?
Като човек, който е посветил голяма част от кариерата си на успеха на младите хора, вярвам, че предприемачеството е част от природата на младостта. Насърчаването и поддържането на подобно мислене само сближава диалога между поколенията и създава по-широки възможности както за обществото, така и за отделните хора – независимо от възрастта им.
Критичността и нетърпението на младите хора е това, което коригира леността на утвърдените практики, на административните лабиринти и всъщност допринася за по-доброто качество на живот на всички нас.
Вярвам, че съчетавайки силните си страни, ние можем да бъдем „господари“ на така забързаното ни ежедневие, в което ролята на учителя и ученика не са на всяка цена на възрастния и младия. Учител може да бъде и детето, стига да имаме сетива за силните страни и възприемането им извън статуквото. Опитът не е за подценяване, той винаги е полезен, стига да не губи чувствителността си към новостите. Успешен бизнес се гради там, където максимално се инвестират силни страни, при оптимална конфигурация на възможностите, без загуби от стрес, излишни ресурси и най-вече с отношение към динамиката на времето.
Подкрепяте редица обществени инициативи, насочени към личностното развитие в артистичен, спортен, академичен и обществен контекст. До какви резултати води това?
Понякога не само ги подкрепям, а ги и създавам. Най-вече мотивирана от необходимостта и отговорността да допринеса за обществото, в което искам аз, синът ми и близките ми да живеят. Вярвам, че в голяма степен качеството на живот, към което се стремим, зависи от самите нас. И това, разбира се, не е функция само на прекия доход, то е система от възможности за развитие, от стимули за откриване на потенциал и позициониране в реални инфраструктури, от създаване на нови контактни точки за по-добро комбиниране на силни страни, от генериране на платформи за сътрудничество и дори изпреварване на времето с цел издигане на „човешкото в човека“.
Научна конференция за деца предприемачи, спортни срещи между атлети и неспортуващи, мастъркласове в различни проявления на изкуството за деца и възрастни, детска военна и полицейска академии, изложби, пленери – всичко това е малка част от инициативите, които реализирам с помощта на партньори от неправителствения сектор и местната власт. Когато си в инициативите със съмишленици, те не тежат, случват се по естествен начин, при това с минимална ресурсоемкост и максимален обществен ефект. За това е добре да се отличат силните партньорства с екипите на СОНИК СТАРТ, Фондация ОЗОН, Сдружение Емпатия, Фондация Милосърдие, Община Карлово, Драгоман, Тутракан, Елена, Златарица, Твърдица, Първомай, Пловдив, Бургас, Левски, Балчик и редица други. Всичко това е важна част от живота на страната ни. България е толкова красива и изпълнена с възможности и талантливи хора! Тези качества трябва да бъдат осветлени, подкрепени, насърчени.
В личен план, най-силният резултат от всички тези инициативи е, че откривам истински стойностни хора, които оформят моето обкръжение и ми помагат да бъда своята по-добра версия всеки ден. В обществен план, създавам условия, при които не позволявам разпиляването на потенциал, девалвация на образователни възможности, както и демотивиране от стремеж за по-качествен живот; създавам допирни точки с успех, който принадлежи на всеки, полагащ усилия и оставям усещането за удовлетвореност и принадлежност към общност.
Какви са младите хора днес?
Пълноцветни.
Младите хора днес се справят в жонглирането със значително повече задачи, отколкото ние преди няколко декади сме могли. Това качество все още не е съвсем осъзнато и овладяно за обществен принос, по-скоро се подчертава като поколенческа разлика. Тук е мястото на опитния възрастен да подаде ръка и да привлече новите умения в екипна и общностна динамика.
Младите хора днес са по-отговорни към екологичното равновесие и социалното равенство от предходните поколения, от нас. Прави силно впечатление, вече четвърта година, по време на Научната конференция „Предприемачеството през погледа на младите хора“, че нито един доклад не пропуска да се обвърже със социална отговорност, с устойчиви мерки към природата и общността. Младите хора демонстрират и в научна среда зрялост, емоционална интелигентност и емпатия, която често игнорираме, но всъщност ме изпълва с оптимизъм за бъдещето на всички нас.
Младите хора не са сърдити старчета, те са дейни, активни, критични и непримирими с видима несправедливост. Присъщата наивност на възрастта е съзидателна в много отношения за балансираността на морала, към който всички ние се стремим в едно здраво общество.
Младите хора не стигматизират, но са жертва на стигматизиращо обкръжение и това следва да бъде нота бене за всеки възрастен, който често и неосъзнато налага рамки и формира граници там, където те не следва да съществуват.
Младите хора, с които аз се срещам, търсят смислена работа и развитие, а не само финансова стабилност; ценят баланса и личното удовлетворение; приемат по-лесно различията и са отворени към нови идеи, култури и възможности. Щастието е сред основните им ценности. Говорят открито за стрес, психично здраве, емоции. Често пъти не чакат възможности, а се опитват сами да ги създадат. Социално ангажирани са и искат да направят света по-добър.
Имате и реализирани идеи с изразена социална насоченост като филмът “Не една мечта”, посветен на деца в неравностойно положение, и фотографската поредица “Дневникът на светлината” за преодоляването на обществените стигми. Каква е вашата мотивация и срещате ли съмишленици по пътя?
Да, срещам много съмишленици. Обичам да ги наричам „властелини на доброто“. Това са хора, работещи на терен. От кметове до екипи на социални организации, с които често си партнирам и които всеки ден стъпка по стъпка променят съдби. За добро. Разбира се имам съмишленици и от инстиуциите, от управлението, от артистичните среди – хора, които не се скъпят да отделят от личното си време и да съдействат там където съдбата не е била особено щедра.
Що се отнася до мотивацията ми – тя е многопластова. От една страна професионалният ми опит може да допринесе много, от друга – лична удовлетвореност от добре свършената работа и не искам да оставям на последно място и чувството ми за справедливост, което може да бъде остро и безкомпромисно. Не отдавна издадох първата си книга в полето на художествената литература – „Моите чужди истории“. Това е сборник с разкази по действителни случаи, които избрах от близо 900 казуса от моя професионален път. Отне ми доста време и енергия и сега, когато от разстояние на времето се връщам към тези истории си давам сметка, че всяка от тях е отговорът на въпроса за мотивацията – възможността да промениш един човешки живот към добро или поне да се опиташ.
Какви други идеи планирате да реализирате в близко бъдеще?
С огромно учудване открих, че изследователите са длъжници на децата в стопански прочит. Никой не изследва потенциала на децата в икономиката. За това и се насочих целенасочено към подобна академична дейност. Аз продължавам да вярвам, че науката е стабилният стълб на предприемача и обществото. И със своята академична дейност се опитвам да бъда полезна не по принцип, а конкретно. Не изоставям изследванията си по отношение на публично-частното партньорство, управлението на образованието, на хуманитарните дейности въобще, но трябва да се даде принос и към опознаване на младите хора като стопански субект – като двигател на промяна не само в обществен, но и в икономически прочит.
Рафаела, разработвате сама проекта „Свръхпотребление – социална икономика“. Разкажете ни малко повече – как се роди идеята, трудно ли я осъществихте и какви цели си поставяте?
Вярвам, че хората са най-ценното нещо на този свят. Именно любовта ми към всички тях ме накара да избера социалното предприемачество като посока, в която да работя. Идеята се роди от абитуриентските балове, от които и аз ще съм част тази година. Винаги съм ценяла здравата мисъл зад всяко решение. Това обаче ще е поредна година, в която се дават стотици евро за рокли, грим и прически, докато от качествено образование се пести. Коренът на проблема е в мисленето на потребителите. Най-голямото предизвикателство при осъществяването на проекта беше именно да променим моделите на мислене на обществото. Поставените цели са както измерими – намаляване на замърсяването, ограничаване на екологичния отпечатък от производството и други, така и не толкова – истинска промяна в мисленето на потребителите. Техническата част на реализация на проекта включва интегриране на по-удобни системи за рециклиране, развитие на ремонтната индустрия и образователни програми в училищата.
Какви са основните вредни последици на свръхпотреблението?
Свръхпотреблението води до замърсяване и повишава глобалното затопляне до притеснителни нива. Ресурсите все повече намаляват и скоро няма да бъдат достатъчни за задоволяване на потребностите на хората. От друга страна, културата на потребление става все по-нормална, което създава социален и финансов натиск върху младите хора. Свръхпотреблението води до повишени цени и засилва социалните неравенства. Това е свят, в който аз не бих искала да живея.
Казвате, че проектът съчетава социална мисия с устойчив бизнес модел. Защо това е важно?
Хората са не само най-ценното нещо в света, но и главната причина за съществуване на бизнеса. Социалната мисия дава смисъл, дух и реална полезност на предприемачеството. Освен това тя прави бизнеса устойчив дългосрочно.
До какво ще доведе неефективното използване на ресурси и финансовото натоварване на младите хора?
Неефективното използване на ресурсите води до изчерпване на наличните запаси, повишаване на разходите и по-ниска производителност. В дългосрочен план резултатът е по-нисък стандарт на живот и ограничени възможности за бъдещите поколения.
Забавеният старт в живота кара младите хора да отлагат важни решения поради високи разходи и ограничени доходи. Това често води до дългова зависимост, при която те работят основно за покриване на текущи задължения. Натрупаният финансов натиск се отразява негативно и върху психичното им състояние, предизвиквайки стрес и прегаряне. В крайна сметка тези фактори забавят икономическия растеж и ограничават развитието на обществото.
Как ще продължите своето образование? И как си представяте себе си след 5 години?
Възнамерявам да продължа образованието си в сферата на икономиката, предприемачеството и финансите. Мечта ми е да се развия в сферата на социалното предприемачество.
