Днес се прекланяме пред небесния покровител на българския народ – един от най-големите светци и знакови фигури на Средновековието – Свети Иван Рилски (Св. Йоан Рилски).
На 18 август църквата отбелязва неговата смърт (Успение). Той издъхва през 946 година. Погребан е в малката манастирска църква на Светата Рилска обител.
Роден е около 876 г. в Скрино край Дупница. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър. Още като юноша напуска родното си място и постъпва в манастир. Приел монашеството, но не останал за дълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир, който съществува вече 1000 години. Там остава до края на дните си.
Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в Средец (сега София), а той е канонизиран за светец. През 1183 г. тленните му останки били пренесени в Унгария, но скоро след това отново върнати в Средец. През 1195 г. цар Асен Първи тържествено пренесъл мощите на светеца в Търново, където останали почти три столетия. През 1469 г. реликвата е върната в Рилския манастир.
Свети Иван Рилски, наричан още преподобни Иван Рилски Чудотворец, оставя своя “Завет” – уникален документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него земният ангел завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от “всякакво зломислие” и да се пазят от “сребролюбивата змия”, “защото сребролюбието е корен на всички злини”. В Завета още се казва: “Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!”.
На 18 август отбелязваме и празника на миньорите, чийто закрилник е Св. Иван Рилски. Днес черпят и геолозите, и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.
