България е на второ място в ЕС по дял на защитените зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Към 2020 г. горските територии у нас, включени в Натура 2000, са над 57% от общата горска площ (данните са от Национална стратегия за развитие на горския сектор в България за периода до 2030 г.) За сравнение средният дял за ЕС е 18%. Към 2021 г. над 80% от държавните гори са сертифицирани по FSC. Те заемат 38,5 % от територията на страната и са в общо добро здравословно състояние.
Според данни на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за последните 100 години горите са увеличили територията си близо 2 пъти. За период от 60 г. запасът им e нарастнал 3 пъти (от 243 млн. м 3 до 718 млн. м3 през 2020 г.) Само за последните 20 години регистрираното увеличение е с над 30%. Средната възраст на българските гори е 60 г., като за последните 10 години е остаряла със 7 години. Страната ни е водеща в Европа по биоразнообразие и съхранени гори. България е изпълнила всички цели на Стратегията на ЕС за горите 2030 г. по отношение опазването на „старите (първични) гори или гори във фаза на старост“.
Защитените територии в цифри
Според Стратегията за биологично разнообразие и Зелената сделка през последните години са обявени за защита над 111 000 ха държавни и над 15 000 ха общински гори. Към днешна дата в страната има над 1000 защитени територии и обекти, сред които 55 резервата, 344 природни забележителности, 564 защитени местности, 3 национални и 11 природни парка, 35 поддържани резервата, 574 защитени видове растения, 483 защитени видове животни и 1646 защитени дървета. 17 от резерватите в страната са обявени за биосферни по програмата на UNESCO „Човек и биосфера”, а два от природните обекти Национален парк „Пирин” и резерват „Сребърна” са включени в списъка на UNESCO на Световното природно наследство. Защитените зони за опазване на природни местообитания и на дивата флора и фауна са 233 и покриват 30,3 % от територията на България (определяни по Директивата за местообитанията).
Трудности, свързани със стопанисването на горите
– Горската пътна мрежа в страната е сравнително слабо развита 7,9 м/х a, при 45- 50 м/ха в Австрия. Необходими са значителни инвестиции за изграждане и поддръжка на подходяща пътна инфраструктура в горските територии, която да гарантира не само опазването на горите, но да бъде и задължително условие за разширяване практиките за модерен, безопасен и механизиран дърводобив.
– Към момента дърводобивът у нас се смята за „най слабото звено във веригата“, защото липсва работна ръка и механизация. Нужно е в спешен порядък да се търсят възможности за модернизацията и механизацията чрез подходящи финансови стимули по механизмите на различните фондове и програми на ЕС.
– Необходима е Национална горска инвентаризация по хармонизирани с ЕС методи, която да даде точна информация за ресурса на гори и дървесина на страната. Според някои експерти годишния прираст от 14 млн.м3 е значително занижен. Не е изключено запасите в горите да са също подценени с около 10% и да надхвълят 800 млн м3.
– Хомогенността на нашите гори (голяма част от тях са издънкови, култури или средновъзрастни букови насаждения) се възприема като проблем от лесовъдите. За да се промени структурата е нужна намеса от страна на лесовъдите и активна работа.
– Застаряването на горите и липсата на отгледни сечи увеличава мащабните нарушения в тях и е предпоставка за заболявания, пожари, ветровали и т.н. Смята се, че увеличаването на устойчивостта на насажденията, повлияни от човешка дейност, е възможно само чрез лесовъдски намеси. Така се губят хиляди кубици дървесина и се забавя растежа на горите в тези зони.
– Многофункционалното горско стопанство изисква средства, което означава, че там където дърводобивът е много сложен за реализация, но е необходим за поддържане и подобряване на състоянието на насажденията, трябва да има стимули, вкл. субсидии за прилагане на най-сложни и трудни икономически лесовъдски системи.
– Пожарната безопасност в горите се подценява. Годишно у нас пожарите обхващат около 10 000 ха, което е сравнимо с окончателните фази на възобновителните сеч. Пожарите са едно от най-страшните бедствия – по този начин се унищожават стотици хиляди животински и растителни видове, биоразнообразие. Адекватната превенция включва изграждане на инфраструктира и своевременно извеждане на планираните лесовъдски мероприятия.
Причини за недостига на дървесина 2022 г.
– Според последните справки на ИАГ количеството добита дървесина са недостатъчни. Спрямо 2018 г., когато са изпълнени разчетите, тази година имаме изоставане с добива на дървесина от над 683 000 плътни куб. метра ( в т. ч. от държавните горски територии изоставането е с 392 хил. плътни м3).
България към момента е с недостатъчен дърводобивен капацитет – основно поради липса дългосрочни договори, водещи до липса на механизация и липса на работна ръка.
– Наложени са изкуствени ограничения върху добива на дървесина извън нормативната уредба – Заповед 49-398/16.09.2021г на служебния министър на земеделието Хр. Бозуков, за която учените, държавните експерти и бизнесът считат, че е доказано необоснована и не е в интерес на стопанисването на горите.
Предложения за справяне с проблема
От Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост вече 2 година поставят открито проблемите, свързани със стопанисването на горите. Ето и някои от предложенията, които биха могли да бъдат полезни за сектора.
– Отпадане на всички ограничения за добив, наложени извън нормативната уредба и без да се основават на лесовъдската наука и практика, с цел гарантиране устойчивото управление горите, в т.ч. отмяна на Заповед 49 398/16.09.2021 г.
– Достигане до европейските практики съотношение ползване/прираст средно за Европа 75 %. За сравнение в по-развитите държави достига и до 90% , при 50 % за България.
– Минимални промени в нормативната уредба с цел изсветляване на сектора и по-широката употреба на механизация в дърводобива промени в Наредбата за сечите и в Наредбата за възлагане на дейности и продажба на дървесина.
– Въвеждане на категоризация на сечищата, дърводобивните и дървопреработвателните дружества.
Промяна в начина на планиране на лесовъдските намеси в посока състоянието на гората след тях.
– Изграждане на инфраструктура в горите, гарантираща противопожарната безопасност и механизирания дърводобив.
– Разработване и прилагане в кратки срокове на Програма за създаване на горски култури за интензивно производство на дървесина, както и рекултивационни залесявания от подходящи дървесни видове с промишлена употреба.
– Активна работа от страна на всички заинтересовани по устойчивото управление на горите, поставянето под строга защита на горите във фаза на старост.
– Прекратяване на незаконните и нерегламентираните дейности в горите, от които членовете на БКДМП са потърпевши.
