Физкултурните салони в общинските училища са част от имоти – публична общинска собственост. Общината е собственик на имота, а директорът на училището управлява предоставеното имущество съгласно Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Същевременно Законът за общинската собственост (ЗОС) възлага на общинските съвети да определят реда за отдаване под наем на тези имоти. Приходите от наем постъпват в бюджета на училището.
В част от общините този ред вече е уреден в местните наредби. Там процедурите са предвидими, директорите разполагат с нормативна опора, а приходите се използват в полза на училището. На практика обаче често се оказва, че действащите правила са остарели, не отчитат реалните потребности на спортните клубове и не съдържат достатъчно ясни критерии за подбор на ползвателите и изисквания към тяхната квалификация. Така съществуващата уредба невинаги работи ефективно в подкрепа на детския спорт.
В други общини липсва изцяло регламентиран ред за отдаване под наем на училищните спортни бази. Това поставя директорите в ситуация да действат без ясни процедури и достатъчна правна сигурност. Някои училища успяват да намерят работещи решения чрез установени местни практики, а други предпочитат изобщо да не предоставят салоните за ползване, за да избегнат риск от нарушения.
И в двата случая резултатът е сходен – съществуваща спортна инфраструктура остава недостатъчно използвана и не развива пълния си потенциал в полза на местната общност. След края на учебния ден, както и през почивните дни, голяма част от физкултурните салони в общинските училища остават затворени и неизползвани. Така децата и младите хора губят възможността за достъп до организирани спортни занимания в близост до дома и училището си.
В същото време лицензираните спортни клубове и организациите за масов спорт, които могат да осигурят качествена тренировъчна дейност, често не разполагат с ясна и стабилна правна възможност да използват училищната спортна база. Директорите на училищата, които търсят практични решения и се стремят да отговорят на нуждите на местната общност, нерядко действат в условията на нормативна неяснота и административна несигурност.
Тази ситуация е следствие от непълна нормативна уредба и от липсата на единен и ясен подход за управление и ползване на училищната спортна инфраструктура. Именно затова е необходима координирана промяна, която да създаде работещи и предвидими правила.
НСОРБ от своя страна пое ангажимент да насърчи кметовете и общинските съветници да предприемат промени в местните наредби там, където има необходимост, като изпрати препоръки за предприемане на мерки за по-широко отваряне на физкултурните салони и спортните помещения в общинските училища за ползване от спортни клубове и организации за масов спорт извън учебно време.
Защо промяната е важна?
По-широкото отваряне на училищните физкултурни салони може да донесе както социални, така и финансови ползи.
От една страна, училищата могат да получат допълнителни приходи, които да бъдат използвани за поддръжка на спортната база, ремонт на оборудването, покриване на консумативни разходи и осигуряване на необходимата хигиена. Практиката показва, че при добре организиран режим на ползване физкултурните салони могат в значителна степен да се самоиздържат, без да натоварват допълнително общинските бюджети.
От друга страна, децата получават достъп до организиран спорт в непосредствена близост до дома и училището си, без необходимост от допълнително пътуване и разходи за семействата. В много случаи именно клубовете, които работят с ученици от съответното училище, са най-естественият партньор за използване на базата след учебните занятия.
Особено важно е и гарантирането на качеството и безопасността на спортните занимания. Спортната дейност в училищните салони следва да се организира само от лицензирани спортни организации и квалифицирани треньори, притежаващи необходимата спортно-педагогическа подготовка и регистрация съгласно изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта.
В писмото до общините са включени следните препоръки:
- На общините, в чиито наредби по чл. 8, ал. 2 ЗОС липсва ред по чл. 8, ал. 3 ЗОС – да обмислят включването на уредба със следното минимално съдържание:
– директорът предлага имота за включване в годишната програма за общинската собственост, която се приема с решение на общинския съвет;
– кметът на общината със заповед открива и насрочва търг/конкурс;
– общинска комисия с участие на представител на институцията, определен от директора, провежда търга/конкурса;
– директорът сключва договора със спечелилия кандидат в качеството на управляващ предоставения имот по чл. 12, ал. 1 ЗОС и представляващ институцията по чл. 29, ал. 1 ЗПУО;
– директорът изпраща копие от договора на кмета на общината и го публикува на интернет страницата на институцията;
– имотите се отдават под наем само за дейности, съвместими с образователния процес и само в часове извън учебното разписание;
– пренаемането е забранено;
– договорът съдържа клауза за едностранно прекратяване от директора на училището при нужда от имота за образователни цели;
– договорът съдържа клауза за ежегодно актуализиране на конкретните часове за ползване на физкултурните салони – с оглед промените в учебното разписание за всяка следваща учебна година.
2. На общините, в чиито наредби по чл. 8, ал. 2 ЗОС е налице уредба съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОС, препоръчваме да проверят дали тази уредба съдържа изискване за провеждане на търг или конкурс при отдаване под наем, включително за почасово ползване, има ли директора на институцията роля в процедурата и в какво се изразява тази роля, и при необходимост да актуализират уредбата си в тези насоки.
3. При уреждане на реда по чл. 8, ал. 3 ЗОС следва да се определи изрично кръга на допустимите ползватели на физкултурните салони и да се конкретизират изискванията към тях. Препоръчваме да се заложат следните изисквания, гарантиращи качеството на спортната дейност с деца и ученици в наетите помещения:
– Спортни занимания и тренировъчна дейност може да се организират и провеждат от спортни организации – лицензирани спортни федерации, спортни клубове, членове на лицензирани спортни федерации и спортни клубове по чл. 17, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС);
– Спортни занимания и тренировъчна дейност се осъществяват от треньорски кадри, вписани в Регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗФВС;
– Треньорските кадри могат да провеждат спортни занимания и да осъществяват тренировъчна дейност само по вида спорт, по който са вписани в Регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗФВС.
4. Приходите от наем постъпват в бюджета на училището по силата на ЗПУО и не е необходимо това да бъде изрично уреждано в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС. Отварянето на физкултурните салони в общинските училища за организиран детско-юношески спорт след учебните часове ще превърне вече съществуваща, изградена с обществени средства инфраструктура в реален ресурс за местната общност – вместо да стои заключена, тя ще носи здраве за децата, приходи за училищата, видим резултат за родителите и ще облекчи общинския бюджет.








